Задава се фотофиниш на изборите и най-трудното съставяне на правителство след промените. Може да се стигне до нови избори, казва политологът Димитър Ганев
Вътрешната опозиция в БСП вече се олицетворява само от Кирил Добрев и неговите 40-50 души
- Г-н Ганев, в трети месец на протести сме. Можем ли вече да кажем кой спечели и кой загуби?
- Протестът създаде нова политическа ситуация, в която всички парламентарно представени партии или партии от т.нар. статукво загубиха. Спечелиха тези, които стоят извън сградата на Народното събрание като “Има такъв народ” и “Демократична България”. Протестът има подчертано антиправителствен характер, но най-голямата опозиционна партия в лицето на БСП не само, че не спечели, ами и дори загуби подкрепа след началото на протестите. Очевидно
търсенето на
алтернатива прескочи
червените и се насочи
към новото,
към това, което говори срещу всички.
- А какво се вижда в последното проучване на “Тренд”?
- В изследванията ни през август и септември регистрирахме спад в подкрепата към основната управляваща партия и ръст при “Има такъв народ” и “Демократична България”. Последното проучване от началото на октомври като че ли слага край поне засега на тази тенденция. Или по друг начин казано – отчитаме стабилизация на нивата, регистрирани през септември. Не се наблюдава съществена динамика - нито като ерозия при управляващите, нито като ръст при различните алтернативи.
- При това положение как би изглеждал следващият парламент и на кого ще се падне най-голямото парче от баницата?
- Струва ми се, че ще ни трябва много прецизна линийка, за да измерим при кого ще е най-голямото парче. Най-вероятно това ще го знаем чак след изборите. Ако се задържат така електоралните нагласи до парламентарния вот, ще ни е нужен фотофиниш, за да откроим победителя.
Двете големи партии
изглеждат в паритет.
Но и ГЕРБ, и БСП ще
бъдат много далеч
от мнозинството
Ако изключим коалицията между двете големи партии и погледнем чисто аритметично процентите на отделни формации, то за да се формира правителство в следващото Народно събрание, ще е нужна коалиция от минимум три субекта. Това прави съставянето на следващ кабинет огромно предизвикателство особено предвид отношенията между различните партии.
- Коя е най-вероятната управляваща коалиция в бъдещото народно събрание?
- От голямо значение е кой в крайна сметка ще завърши първи. Това ще даде както и силно психологическо предимство на победителя, така и нещо не по-малко важно – тази партия ще получи първа мандат за съставяне на правителство.
Оттук нататък вече всеки един човек, който може да събира двуцифрени числа, може да даде предложения за евентуална коалиция. Ето, аз давам примери:
- БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България”, или
- ГЕРБ, “Има такъв народ” и “Демократична България”, или
- ГЕРБ, “Има такъв народ”, ДПС, или
- БСП ДПС и “Има такъв народ”.
Дебело подчертавам, че това не са мои предположения за съставяне на правителство, а аритметичен сбор от процентите за различни партии, които да правят повече от 50%, за да може да се състави мнозинство. Но все пак, на вас прави ли ви впечатление нещо сред тези варианти?
- Да, че във всички присъства “Има такъв народ”.
- Точно така. Ако тази структура на партийните предпочитания се запази и на изборите,
може да се окаже, че
партията на Трифонов
е kingmaker, или този,
който ще определя
около коя от двете големи партии да се формира мнозинството.
Но без участието на ГЕРБ или на БСП съставянето на правителство ще бъде невъзможно.
- Но заместник-председателят на “Има такъв народ” Тошко Йорданов каза, че няма да се коалират с партиите от статуквото. Тогава?
- Ако удържат на тази позиция и след изборите, то тогава трябва да започнем да събираме други възможни комбинации, които да дават над 50%. Трудността на задачата обаче започва рязко да се покачва.
- Тогава стабилен ли ще бъде следващият парламент, или е възможно да имаме предсрочни избори много скоро след формирането му?
- Вижте, в историята ни след демократичните промени след всеки един парламентарен вот се е стигало до формиране на мнозинство, но ми се струва, че след тези избори ще бъде един от най-трудните опити. Не изключвам нов вот поради невъзможност за съставяне на кабинет.
- Европейският парламент прие резолюция за върховенството на закона в България, която предизвика дебат и у нас. Нанесен ли е европейски удар върху това управление и страната ни?
- Резолюцията несъмнено е пасив за управлението, но ударът беше смекчен от две политически позиции, които бяха допуснати в документа – споменаването на ОМО “Илинден” и Истанбулската конвенция. За огромна част от българското общество тези две теми са по-важни от правовата държава например. Има и още един важен елемент, който се видя при приемането на документа от Европейския парламент. Ние често възприемаме Европа или Европейския съюз като едно цяло, с единна воля и позиция. Разбира се, нищо подобно няма. Както в България, така и в Брюксел си има партии и партийни интереси. Това ясно пролича и при приемането на резолюцията. ГЕРБ се ползва с пълната подкрепа на най-голямата партия в лицето на ЕНП, а тези, които събраха повечето гласове, са политическите опоненти на същата тази ЕНП – либерали, зелени, социалисти и прочее.
- Корнелия Нинова бе избрана за председател на пряк избор и конгресът също я подкрепи. Приключиха ли битките вътре в социалистическата партия?
- Приключи една много важна фаза в БСП, която започна в началото на годината, когато стана ясно, че Нинова ще има опонент в лицето на Добрев на прекия избор. Тази битка беше особено интересна, тъй като никога в партията не беше правено такова упражнение и далеч не беше ясно как ще завърши всичко това. И тук не говоря дали симпатиите на членовете на БСП са били в по-голямата си част за Нинова, или за Добрев. От самото начало
настоящият
председател
имаше по-сериозна
подкрепа
сред членовете. Въпросът беше дали ще се събере необходимата активност, за да бъде изборът редовен. Ето тук трябва да се задълбочим в анализа. Колективното политическо тяло, наречено членски състав на БСП, е доказвало в годините, че добре разчита процесите в своята партия. Социалистите имаха очевиден проблем в последните няколко месеца – разделението беше тежко, а
за БСП въпросът
за единството
е от огромно
значение
Това е въпрос, който през последните 30 години е стоял неведнъж, и то особено болезнено. Членският състав можеше да остане пасивен в изборния ден и да остави партията сама да се оправя на конгреса, където традиционно са се решавали тези въпроси досега. Но това колективно политическо тяло, както го нарекох, избра друг подход. А именно, то да се включи активно в тази битка, като излезе и гласува, и съответно да реши въпроса за лидерството и разделението. Посланието беше ясно. Партията има председател и той е Корнелия Нинова, а разделението трябва да приключи. Резултатът остави без ход вътрешнопартийната опозиция. Така завърши първият епизод от тази вътрешна сага за БСП.
- А има ли втори епизод и кой е той?
- Вторият епизод се състоя на конгреса. Там изненадата не беше свързана с Корнелия Нинова, а с нейната вътрешна опозиция. В гласуването за широко ръководство на партията – Националния съвет, се извърши истинска промяна в лагера на опонентите на Нинова. Ако в последните 2-3 години тази опозиция беше доста разнородна по своя характер, събираща фигури като Георги Гергов, Сергей Станишев, Михаил Миков, Красимир Янков, Валери Жаблянов, Димитър Дъбов и прочее, то след гласуването за Национален съвет нито един от изброените не беше избран.
Вътрешната опозиция вече се олицетворява фактически почти единствено от Кирил Добрев и неговите
40-50 души от
общо 190 в широкото
ръководство
на партията
Представете си само каква промяна – основните фигури в тази партия остават Корнелия Нинова, Крум Зарков – избран с най-много гласове в Националния съвет, Кирил Добрев – водач на вътрешнопартийната опозиция и Калоян Паргов, който въпреки опитите на Нинова да го свали от шефското място в столичната организация на БСП, устоя. Това вече е една различна БСП. Въпросът е дали е различна към по-добро, или към по-лошо. Според мен е рано още да се отговори на този въпрос.
