Погледът към историята не пречи на настоящето и на бъдещето, дотолкова, доколкото не става въпрос за спор, не става въпрос за настояване, не става въпрос за изкуствена претенция, а става въпрос за изключително ясни и бих казал 100 процента доказуеми исторически факти. Това каза историкът проф. Петър Стоянович по въпроса за отношенията между България и Северна Македония, предаде Би Ти Ви.
„Тук не става въпрос между двете държави да е възникнал изведнъж спор дали е имало геноцид тук и там, къде минава границата и т.н. Това е нещо, което е свързано с многовековна история, изучавана от изключително сериозни, десетки, да не кажа стотици, историци и други учени", каза още той.
"В един момент, когато една напълно исторически случайно създадена държава и всъщност новоизмислена нация и език, и всичко останало, е съвсем естествено според мен да се стигне до този момент, тъй като, ако в момента Скопие, независимо от това кой е там на власт, застане на друга позиция, първо ще го бият, зависи дали той е управляващ или е опозиционер, и второ – той никога повече няма да може да застане под каквато и да е форма пред или начело на своите сънародници поради факта, че той е длъжен да възпроизвежда този мит – митът държава Македония, нация Македония, език македонски и т.н.", допълни историкът.
"Ако България беше държавата, която беше застанала напряко с името, може би отдавна тази съседна на нас държава щеше да има друго име и щеше да си върви по пътя безпроблемно. Но казвам го с огромно съжаление, България не е Гърция, в смисъла на своята държавност, отстояване на национални интереси и последователност – няма как да ги стигнем и досега".
По думите му за разлика от България, Гърция има много ясна политика още от края на 19-ти век как да се променят нещата на Балканите и постепенно през войните, през съюзи, през отстъпки, през огромно национално търпение и финансиране, разбира се, тя успява да постигне своя максимум.
"Няма как да очакваме нито от Белград, нито от Атина, нито от Скопие някой по някакъв начин да ни даде, подари, потупа по рамото от едната симпатия и от това, че признава нещо, което независимо дали е доказано или не, е иманентно българско", предупреди проф. Стоянович.
"Всичко става с продължителни усилия, с бой, в хубавия, дипломатически смисъл на думата, и никой никому нещо не е дарил, още по-малко това ще стане с днешния ни спор между София и Скопие, тъй като най-сетне България, случайно станала членка на ЕС преди няколко години, най-сетне може да има правото да се държи като равноправна европейска държава", каза още той.
Той изрази надежда българските управници и опозицията най-сетне в един глас да застанат зад една единна българска позиция.
"Много по-удобно е, когато в един правителствен инструмент единият играе доброто, а другият лошото ченге. Когато един пробутва една по-войнствена кауза, а друг я отстоява в един по-мек начин, но е много грешно държавната политика да бъде оставена с един или с няколко говорители в стила на министър Каракачанов, защото по този начин се показва, че някаква част от нацията, някаква част от политическия елит, някаква част от българите искат тази уж крайност, а останалите са много добри и покорни раби Божии и очакват да видят какво ще каже Брюксел", обобщи историкът.
