Догодина отделят 3 милиарда лева за мерки срещу последиците от пандемията
Данъците същите, вдигат минималната пенсия и тавана от 1 януари, всички останали с 5% от юли, а заплатите - с 10%
Отлагат реформи и капиталови разходи, залагаме на социалното подпомагане
Европейското финансиране ще дублира част от данъчните приходи
За първи път от 12 г. се предлага бюджет, в който фокусът не е върху ръст и реформи през държавните финанси. Подготвеният за одобряване от социалните партньори, кабинета и парламента проект за следващата година може да се каже, че преповтаря параметрите на кризисния през 2008-2009 г.
И със сигурност бюджетът приключва с излишъците заради кризата, породена от пандемията. И само за 2 години ще се натрупа дефицит от над 10 млрд. лв.
Заедно с проекта за държавните финанси за 2021 г. предложението е депутатите да одобрят и актуализация на бюджета за тази година. Бюджетът ще завърши първата кризисна година с 43,5 млрд. лв. приходи,
48,7 млрд. лв.
разходи и
дефицит от
5,25 млрд.
Това означава, че епидемията е свила приходите с малко над половин милиард - 551 млн. лв. в сравнение с 2019 г. и е надула разходите с 3,5 млрд., 2/3 от които са похарчени заради епидемията.
Експертите на финансовото министерство предлагат догодина да се заложи на забавяне и отлагане на планирани реформи и предпазливи капиталови разходи, да се свият приходи, но да се запази нивото на разходите с акцент върху социалното подпомагане.
От буферите на сегашния бюджет да се заделят малко над 3 милиарда лева, целево предназначени за битка с коронакризата. От тях около половината ще отидат за
директно
подпомагане на
домакинствата,
а останалите са предназначени за бизнеса. Така, за първи път от 8 години, бюджетното салдо вече няма да е нула, а отрицателно. За първи път от 12 г. дългът ще расте с по-бързи темпове, тъй като бюджетът ще разчита на поемането на нов дълг - до 10 милиарда лева, вместо на форсиране на данъчните приходи.
В конкретни цифри тези намерения изглеждат така: ръст на приходите от 9,5%, 52,5 млрд. лв. разходи и дефицит от 4,9 млрд. лв. А според тригодишната прогноза очакванията са хазната да бъде на минус до 2023 година.
Рекордният в последните пет години ръст на БВП е заменен с очаквания за спад от 3% за 2020 г. и старт на бавното съвземане на икономиката – с 2,5% за година от 2021 г. Пропорционално на забавените темпове на икономиката финансовото министерство планира приходите да се увеличат с 9,5% и залага хазната да събере 47,6 млрд. лв.
Най-голямо натоварване отново е предвидено за данъчните приходи – НАП трябва да вдигне събираемостта и да осигури 2,2 млрд. лв. повече в сравнение с 2020 г. Европейските пари по специалния механизъм за борба с коронакризата, както и 600 млн. лв. очаквани от концесията на летище София, са планирани за новия бюджет като буфер, ако планът за данъчните приходи не бъде изпълнен. Приходите от ДДС, които основно и бързо пълнят хазната,
са коригирани
надолу само
с 300 млн. лв.
в сравнение с
тази година,
като 234 млн. лв. от тях са заради намалението на ставката от 20 на 9% за заведения, книги и бебешки храни и памперси.
52,5 млрд., или със 7,8 млрд. лв. е увеличен разчетът за разходите . Не се планира обаче увеличаване на капиталовите разходи, а финансиране на мерки за коронакризата и увеличаване на доходите. За да се осигури ръст от 10% на бюджетните заплати, 658 млн. лв. са заделени в бюджета за увеличаване на минималната заплата на чиновниците, а с 545 млн. лв. ще се финансира вдигането на минималната пенсия до 300 лв. още от 1 януари. 390 млн. лв. са предвидени, за да се покрие отпадането на подоходния критерий от месечните помощи за отглеждане на деца до 1 г. 2021 г. е последната година, в която бюджетът финансира увеличение на учителските заплати – за тях е предвиден 17% ръст и 360 млн. лв., а с 318 млн. ще се финансират и догодина допълнителните 50 млн. лв. към всички пенсии. С 30% ще скочат възнагражденията на служителите, ангажирани на първа линия с пандемията.
Към края на
2020 г. се очаква
държавният дълг
да нарасне до
28 млрд. лв.,
или 23,5% от прогнозния БВП при 22 млрд. година по-рано, като в тази сума влизат 5 млрд. лв., от септември т.г. До 2023 г. дълговото финансиране на бюджета ще се движи от 4,5 до 6,8 млрд. лв. годишно. За догодина максималният размер на държавния дълг трябва да остане под 31,9 млрд. лв., като дълговият таван е определен на 4,5 млрд. лв.
С новия дълг и с натрупаните пари във фискалния резерв ще се рефинансира стар дълг- съответно 1,2 млрд. лв. за 2021 г., 2,4 млрд. през 2022 г. и 2,2 млрд. през 2023 г. Изискването обаче е в края на всяка година в резерва като буфер да остават не по-малко от 4,5 млрд. лв.
Въпреки кризата държавата опитва да съхрани основните си приоритети, макар и с по-малък финансов ресурс. За образование увеличението е с 647,7 млн. лв. спрямо тази година, за здравеопазване 581,1 млн. лв., допълнително. 2 млрд. лв. ще струва сектор “Отбрана”. Социалната политика ще бъде финансирана с рекордните 1,35 млрд. лв. допълнително.
Освен добавките към всички пенсии, която мярка вече е в сила и ще продължи и догодина, финансов ресурс е заделен и за финансова подкрепа с ваучери за храна на най-бедните пенсионери, които вземат от 301 до 369 лв. включително.
Предвижда се намаление на неданъчните приходи с 895 млн. лв. и увеличение на разходите на хазната с 840,7 млн. лв. Така хазната ще завърши годината с дефицит от 5,249 млрд. лв. За следващата година недостигът ще бъде леко свит до 4,88 млрд. лв.
За да се спазят изискванията на закона за публичните финанси, финансовият министър Кирил Ананиев вече предложи, а кабинетът одобри в закона
да бъде
премахнато
ограничението
за 2% дефицит,
за да може държавата да направи по-високи разходи до края на годината, за да неутрализира последиците от кризата.
Основните данъци остават без промяна за догодина. 10% от доходите на граждани и фирми ще отиват за хазната, 20% ще е ставката за ДДС, с изключение на намаленията до 9% за ресторантьори и книги.
Държавата се отказва да следи оборотите на търговците със софтуера за управление на продажби, които доведоха до протести и бяха отлагани многократно. При облагането на доходите и на компаниите промените са основно технически и намаляват административната тежест за тях.
