Пловдивският апелативен съд потвърди присъдата „доживотен затвор“ за бившия полицай Венцислав Караджов, постановена от окръжния съд. Караджов беше признат за виновен, че на 15 май 2016 г. е застрелял родителите си – Божура и Цветан Караджови, в дома им на ул. "София" в града на тепетата.
Според разследващите мотивът е бил въпросната къща. Караджов водел дело срещу майка си и баща си за нея и го загубил.
Затова на фаталната дата ги убил с пистолет "Макаров". Оръжието така и не бе открито.
В мотивите си апелативните магистрати посочват, че престъплението, извършено от подсъдимия, е предумишлено, което се установява от заключението на компютърно-техническата експертиза, изследвала неговия преносим компютър. В паметта за посещаваните интернет сайтове е видно, че е била търсена и четена информация за отравяне с гъби, живак, с различни видове киселини. Датите на търсената информация съответстват на показанията на свидетели за засилена ексалация на напрежението между Караджов и родителите му след образуването на прокурорска преписка срещу полицая, както и в периода след постановяване на съдебния акт, с който са отхвърлени претенциите му за част от имота на ул. "София". Като доказателство по делото фигурира и запис на разговор между Караджов и майка му, от който става ясно, че е заплашвал с пистолет родителите си.
Апелативният съд смята, че от словестни заплахи Караджов е преминал към подготовка за убийство. Той многократно е търсил в интернет способи за умъртвяване на родителите си.
Убийството е с користна цел, тъй като подсъдимият е единствен син на Цветан и Божура Карджови и техен наследник. След тяхната смърт, съгласно Закона за наследството, той е щял да придобие всички техни права, включително спорния имот, уточняват магистратите. Той обаче не желаел да чака да починат.
"Убийството е извършено от подсъдимия с особена жестокост, което се установява от доказателствата по делото и заключението на комплексната трасологична, балистична и медицинска експертиза относно травматичните увреждания на жертвите и механизма на причиняването им, последователността на причиняване на нараняванията, посоката на изстрелите, положението на пострадалите и нападателя по време на изстрелите; момента на настъпване на смъртта", пише в мотивите на съда.
Караджов е изстрелял по двамата си родители общо 8 патрона. Според експертите, изготвили заключението на направената му комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, той е проявил коравосърдечност и безчовечност, демонстрирал е отсъствие на състрадание.
При определяне на вида на наложеното на Венцислав Караджов наказание като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено единствено чистото му съдебно минало, а като отегчаващи – наличието на шест квалифициращи обстоятелства, при които е извършено деянието, лошите му характеристични данни, събрани за различните етапи от неговия живот, незачитането нито на моралните, нито на законовите норми, когато те не са в негов интерес.
"Отношенията му с едни от най-близките му хора – неговите родители, надхвърлят рамките на нормални отношения между родители и син. Начинът на извършване на убийството се явява екзекуция, при която родителите на подсъдимия не са имали никакъв шанс да се спасят или поне да потърсят помощ", посочва съдът. В мотивите му се казва още, че действията на подсъдимия след извършване на деянието са били насочени единствено и само към прикриване на следите и опит разследването да бъде поведено в друга грешна посока, включително и факта, че в един продължителен период от време Караджов е подбуждал към лъжесвидетелстване членове на семейството си.
Друго прието отегчаващо обстоятелство е фактът, че към момента на извършване на деянието подсъдимият Караджов е работел като полицейски служител. Съобразно своето образование и длъжност той е бил призван не само да спазва закона, но и да следи за неговото спазване от трети лица и да санкционира тяхното противозаконно поведение. Вместо това се е саморазправил със своите родители, чрез извършване на най-тежкото престъпление срещу личността, а именно убийство, заключава апелативният съд. Решението му подлежи на протест и обжалване пред ВКС.
