74% от фирмите в този бранш осигуряват служителите си на или под прага за длъжността, на 2 или на 4 часа заетост
Българската държава губи най-малко по 100 милиона лева всяка година от сивия сектор в аптеките, показват анализи на финансови експерти на един от най- печелившите бизнеси във времето на пандемия.
Страната ни е сред рекордьорите в Евросъюза по брой аптеки - държи трето място на глава от населението. На всеки 1800 сънародници се пада по 1 аптека, докато на континента една аптека е за 4400 души.
Впечатляващият интерес към този бизнес у нас само доказва, че е изгоден. В началото на демократичните промени - през 1989 година, аптеките у нас са били 1200 или по една на 8000 българи. 10 години по-късно аптеките вече стават 2201, а през 2009 г. броят им достига 4050. Днес в регистъра на Агенцията по лекарствата има вписани 3571 аптеки, а според Българския фармацевтичен съюз те са 4197=
Пак според регистъра на съсловната организация на магистър-фармацевтите, в която, ако не си редовен член не можеш да практикуваш професията си, магистър-фармацевтите са 6605 към януари 2021 г. В идеалния случай, ако всички те се трудят само в аптека, то в една би имало 1,84 специалисти.
В живота обаче идеални ситуации няма. Факт е, че магистър-фармацевти задължително работят в компании, ангажирани с производството на лекарства, при търговци на едро с лекарства, във фирми за клинични изпитвания на лекарства, в регулаторните органи по лекарствата и на други места, на които се изискват кадри с това образование.
В същото време има изискване лекарство с рецепта да се продава в аптека само от магистър-фармацевт или от помощник, но под ръководството или в присъствието на специалиста. В България през 2019 г. само в аптечната мрежа са продадени над 141 245 694 опаковки лекарства с рецепта, което прави по 386 975 на ден. При средно необходимо време 6 минути за обработка на рецептата и отпускане на една опаковка от лекарството на пациента в аптеката са били необходими 14 124 569 часа работа на магистър-фармацевтите, показват сметките.
През 2019-а работните часове са били 1992. Излиза, че за да бъдат отпуснати въпросните 141 245 694 опаковки лекарства, са работили 7090 фармацевти. В регистъра обаче има вписани 6605, които в идеалния случай практикуват.
Това разминаване в бройката на отработените часове и на специалистите повдига въпроса спазват ли се изискванията за организацията на работата в аптеките съобразно минималната междудневна и междуседмична почивка и продължителност на работното време, заложени в Кодекса на труда.
Магистър-фармацевтите явно са дефицитни и много ангажирани специалисти. И като такива очаквано и нормално е да бъдат отлично заплатени. Това обаче също се разминава с реалността.
Анализ на публичната информация, обхващащ 75% от аптеките в страната, без тези на еднолични търговци, показва озадачаващи неща. Пазарното разпределение на аптеките през 2020 г. е приблизително следното - единичните аптеки и микроверигите с 2 до 4 обекта са 1311, аптеките от големи вериги с над 50 обекта са общо 603, аптеките от средни вериги с брой обекти между 15 и 50 са 294, аптеките от малки вериги с между 5 и 16 обекта са 287.
Това означава, че аптеките от големите вериги са 24,18% от анализираните. Анализът на приходите, разходите, включително за персонала, рентабилността и финансовите показатели показва, че разходите за персонал на цялата извадка представляват 8% от общите на анализираните фирми. А аптеките в големите вериги формират почти 48% от разходите за персонал от всички анализирани. Само 26% от фирмите осигуряват служителите в аптеката на реални пазарни цени на труда. Останалите 74% от фирмите осигуряват служителите на прага или под прага за длъжността, на 2 или 4 часа трудова заетост.
Сравнявайки средния разход за персонал на фирмите, които осигуряват служителите си по пазарни цени на труда в бранша, и средния разход за персонал на останалите фирми, се оформя предположението, че държавата губи поне около 100 милиона лева годишно от сивия сектор в аптечния бизнес. При това, без да са анализирани други потенциални загуби, например от недеклариран оборот.
Примерите показват сериозни проблеми в сектора. Част от тях са свързани с ниския и при някои лекарства липсата на какъвто и да е марж (разликата между доставната и продажната цена - бел. ред.), особено при напълно реимбурсираните лекарства от здравната каса. При тях на аптеките се плаща само такса за съхранението преди продажбата им. Размерът на маржа в България е един от най-ниските в Европа и комбиниран с големия брой аптеки, води до нездрави практики.
Нереалистично е да се очаква, че фирмите- нарушители на правилата, ще изпълнят наскоро въведените изисквания за допълнителни инвестиции за технологии. Целта е да се изпълнят изискванията на системата за верификация на лекарствата и въвеждането на електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти. Поне три са страните, които дължат отговори на спорните въпроси.
Това ли искат за себе си като специалисти магистър-фармацевтите, които позволяват това да се случва. Това ли е визията на работодателите за развитие на модерния фармацевтичен бизнес модел в България, при положение че между тях са и част от самите магистър-фармацевти. Третата страна е държавата, която допуска нелоялна конкуренция, загуби за бюджета и на практика не осигурява защита на потребителския интерес.
.
Фармацевти: Стандартът от 6 минути за обработка на рецепта не беше приет
Идея за въвеждане на стандарт от 6 минути за обработка на рецепта от рецептурна книжка и още 3 минути, когато се обработва протокол, се обсъждаше през 2016 г. Това време щеше да залегне в изискванията за работа със здравната каса, за да се гарантира качество на обслужване, но беше атакувано в съда и отпадна. Повод да се обмисля въвеждането му дадоха аптеки, в които работи един магистър-фармацевт, а се отпускаха твърде много лекарства по рецепта на ден. Това коментираха от Българския фармацевтичен съюз пред “24 часа”.
Този стандарт бил само за рецепти с лекарства по каса и не включва тези от личния лекар или специалист. Освен това с една рецепта могат да бъдат изписани до 3 лекарства и по няколко опаковки от всяко, но времето за обработка остава същото, независимо от броя.
Времето от 6 минути е било изчислено и на база на данните, които се въвеждат - имена, сума дя доплащане, цена на лекарството, която поема НЗОК, номер на рецептата и датата на отпускане. Сега екземплярът е един, което съкращава времето, освен това се въвеждат и по-малко данни. С електронната рецепта, която работи на все повече места, времето за обработка ставало още по-кратко.
