„Китай е все по-агресивен в чужбина и се стреми да се превърне във водеща страна в света“ заяви държавният секретар Антъни Блинкън в интервю пред американска медия. Това изказване обаче е повтаряне на т. нар. китайска заплаха и провокира отношенията между Китай и света, предава радио Китай.
Изглежда в очите на някои американци поддържането на справедливите интереси от други страни е „агресивно“, но нищо не казват за собствената си „принудителна дипломация“. В интервюто Блинкън заявява, че целта на САЩ не е да налага натиск върху Китай, а защитава международния ред, който според тях Китай се опитва да промени. САЩ не могат да дават дефиниции на света. Те се опитват да заменят „американските правила“ с „международни правила“, за да оправдаят принудителната си дипломация. В продължение на десетилетия САЩ с реални действия тълкуваха „американски правила“, т.е. чрез агресивна „принудителна дипломация“, включително заплаха с военна сила, политическа изолация, икономически санкции и технологична блокада, осъществявайки своите стратегически цели.
От започването на война в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, „арабската пролет“, „цветната революция“, ръководена от САЩ в азиатско-европейските страни, до дългата американска ръка в Иран, Куба, Венецуела, Китай, САЩ се налагат навсякъде.
От стратегията за „връщане в Азиатско-тихоокеанския район“ на администрацията на Обама, определянето на Китай като „стратегически конкурентен съперник“ от администрацията на Доналд Тръмп до предприемането на политиката за „конкуренция, сътрудничество, конфронтации“ спрямо Китай от администрацията на Джо Байдън САЩ възнамеряват да налагат натиск и „задушават“ Китай.
Суверенните държави, независими дали са големи или малки са равноправни в международните отношения. Никоя не би приела натиск. Хората по света са наясно кой се стреми да управлява света. Китай възнамерява чрез развитието си да донесе благополучие на народа и няма намерение да става „господар на света“. Това е признато от международната общност. Тези американски политици, които са пристрастени към „принудителната дипломация“ насочват страната по път, който ще доведе единствено до провал.
