Марин Савов е един от оцелелите в битки и изпитания, поборник-опълченец, борец за свободата на своята Родина. Той е роден в с. Баня, Карловско през 1851г. Член е революционния комитет в Баня, създаден от Васил Левски като се заклева над пищова и камата му. След залавянето на Васил Левски бяга във Влашко Румъния където става хъш. Попада в Браила в кръчмата на Странджата (Н. Тодоров) знаменосеца на първата чета на Филип Тотю от 1867г. Там се запознава с Филип Тотю и други видни български революционери като Христо Ботев, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Иван Вазов и др. През 1876 г. е поканен от Филип Тотю да влезе в състава на формираната от него чета “Балкански лев”.
На 9 юни 1876 г. под старото бойно знаме от Върбовка в Кладово е формирана четата на Филип Тотю “Балкански лев”, в чиито състав от 200 души влиза и Марин Савов.
Четата първа преминава градовете Кладово и Зайчар през юни 1876 г. Нейните четници, между които е и хъшът М. Савов – 25 годишен, от с. Баня, маршируват и пеят първи черняевския марш – песента „Шуми Марица”, който става първия национален химн на Освободена България, написана от Никола Жеков, който е в щаба на четата.
В началото на юли четата на Ф. Тотю, в която е и М. Савов навлиза при р. Тимок в българска територия, като превзема и след това отбранява гр. Чипровци.
По късно четниците вкупом влизат в руско-българската бригада под команването на ген. Черняев, която се бие по време на Сръбско-Турската война през 1876 г.
Марин Савов участва в Трети доброволчески батальон, командван от майор Чиляев.
Марин Савов “… служи в четата на Филип Тотю и в трети доброволческия батальон на майор Чиляев в сръбско-турската война от 15.06.1876 г. до 17 октомври 1876 г. и участва, като проявява изключителен героизъм в сраженията с неприятеля при Зайчар, Алексинац, Кревет-Гредетин (на 16 септември) и Морава – “чистосърдечно изповядат” с подписите си седмина поборници-опълченци и другари на Марин Савов, между които на първо място войводата Филип Тотю в свидетелство към пенсионната му преписка. За проявен героизъм е награден със сръбски орден „За храброст”. Иван Вазов отразява големия героизъм на българските доброволци в стихотворенията си “Боят при Гредетин” и “При Морава” като за боевете черпи сведения и от Марин Савов с когото се познават още от кръчмата на Странджата в Браила.
От бившите доброволци участващи в Сръбско турската война 1876г.., един, от които е и Марин Савов, през 1877 г в Плоещ е образувано ядрото на българското опълчение, което взима участие в Руско-Турската война. На 27 юни 1877 г. Руската войска преминава Дунава при Свищов при пълна изненада за турците, по съвет на Ф. Тотю.
След боя при Стара Загора руско-българския отряд се оттегля да отбранява Шипченския проход. Тук на Шипка героично се бие и М. Савов. Тук е ранен в крака, но остава в боя.
За проявен героизъм на Шипка М. Савов е награден с руски орден “За храброст”.
Марин Савов взема участие в боевете при Шейново където на 8 и 9 януари 1878г. е разбита и пленена армията на Вейсел паша Тук за проявен героизъм Марин Савов е награден с втори руски орден „За храброст“.
Марин Савов участва също и в Съединението на Северна с Южна България. През 1885 г. оглавява селския комитет на Съединението в Баня, създаден от Захари Стоянов, с когото се познават още от Влашко. На 6 септември Марин Савов обявява Съединението в Баня. В Баня на третия ден от Съединението, на 9 септември 1885 г., става посрещането и срещата между княз Батенберг, министър председателят на Княжеството Петко Каравелов, председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, които идват от Търново, и временното правителство на Източна Румелия начело с д-р. Георги Странски в което влиза и Захари Стоянов. На срещата присъства и същата е организирана от Марин Савов. Тук се прегръща от радост със старите си бойни другари, че една мечта за обединението на България е изпълнена. След което княз Батемберг е посрещнат тържествено в Пловдив.
Марин Савов взема участие като доброволец в Сръбско-българската война през ноември 1885 г.
В Сръбско-българската война Марин Савов е под бойния флаг в Доброволната дружина на стария войвода Панайот Хитов. По това време Филип Тотю е в затвора в Румъния. Бие се храбро при Сливница и Пирот.
За проявена храброст в Сръбско-българската война Марин Савов е награден с български орден „За храброст”.
.
От смъртният акт, съхраняван в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София е видно, че Марин Савов Хаджийски умира на 16.03.1926 година в село Баня – Карловска околия – точно в 04 часа сутринта в собственото си жилище. Погребан е с ордените си.
За участието си в националноосвободителните борби е получавал скромна поборническа пенсия гласувана от Народното Събрание. Личната му пенсионна преписка за поборническата пенсия под № 907/1897 г. се пази в БИА на Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий гр. София като на поборник.
За нас, неговите потомци, Марин Савов е истински пример на голяма скромност, на честност, на справедливост, на трудолюбие и патриотизъм.
Доц. д-р КРАСИМИР КОЕВ д.м. д.н.,
правнук на МАРИН САВОВ
