Да си спомним за поборника опълченец Марин Савов от Баня, Карловско

https://www.24plovdiv.bg/ojivlenie/article/11018900 Да си спомним за поборника опълченец Марин Савов от Баня, Карловско Да си спомним за поборника опълченец Марин Савов от Баня, Карловско www.24plovdiv.bg
Марин Савов - поборник и опълченец.
Марин Савов - поборник и опълченец.

Марин Савов е един от оцелелите в битки и изпитания, поборник-опълченец, борец за свободата на своята Родина. Той е роден в с. Баня, Карловско през 1851г. Член е революционния комитет в Баня, създаден от Васил Левски като се заклева над пищова и камата му. След залавянето на Васил Левски бяга във Влашко Румъния където става хъш. Попада в Браила в кръчмата на Странджата (Н. Тодоров) знаменосеца на първата чета на Филип Тотю от 1867г. Там се запознава с Филип Тотю и други видни български революционери като Христо Ботев, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Иван Вазов и др. През 1876 г. е поканен от Филип Тотю да влезе в състава на формираната от него чета “Балкански лев”.

На 9 юни 1876 г. под старото бойно знаме от Върбовка в Кладово е формирана четата на Филип Тотю “Балкански лев”, в чиито състав от 200 души влиза и Марин Савов.

Четата първа преминава градовете Кладово и Зайчар през юни 1876 г. Нейните четници, между които е и хъшът М. Савов – 25 годишен, от с. Баня, маршируват и пеят първи черняевския марш – песента „Шуми Марица”, който става първия национален химн на Освободена България, написана от Никола Жеков, който е в щаба на четата.
В началото на юли четата на Ф. Тотю, в която е и М. Савов навлиза при р. Тимок в българска територия, като превзема и след това отбранява гр. Чипровци.

По късно четниците вкупом влизат в руско-българската бригада под команването на ген. Черняев, която се бие по време на Сръбско-Турската война през 1876 г.
Марин Савов участва в Трети доброволчески батальон, командван от майор Чиляев.

Марин Савов “… служи в четата на Филип Тотю и в трети доброволческия батальон на майор Чиляев в сръбско-турската война от 15.06.1876 г. до 17 октомври 1876 г. и участва, като проявява изключителен героизъм в сраженията с неприятеля при Зайчар, Алексинац, Кревет-Гредетин (на 16 септември) и Морава – “чистосърдечно изповядат” с подписите си седмина поборници-опълченци и другари на Марин Савов, между които на първо място войводата Филип Тотю в свидетелство към пенсионната му преписка. За проявен героизъм е награден със сръбски орден „За храброст”. Иван Вазов отразява големия героизъм на българските доброволци в стихотворенията си “Боят при Гредетин” и “При Морава” като за боевете черпи сведения и от Марин Савов с когото се познават още от кръчмата на Странджата в Браила.

От бившите доброволци участващи в Сръбско турската война 1876г.., един, от които е и Марин Савов, през 1877 г в Плоещ е образувано ядрото на българското опълчение, което взима участие в Руско-Турската война. На 27 юни 1877 г. Руската войска преминава Дунава при Свищов при пълна изненада за турците, по съвет на Ф. Тотю.
След боя при Стара Загора руско-българския отряд се оттегля да отбранява Шипченския проход. Тук на Шипка героично се бие и М. Савов. Тук е ранен в крака, но остава в боя.

За проявен героизъм на Шипка М. Савов е награден с руски орден “За храброст”.

Марин Савов взема участие в боевете при Шейново където на 8 и 9 януари 1878г. е разбита и пленена армията на Вейсел паша Тук за проявен героизъм Марин Савов е награден с втори руски орден „За храброст“.

Марин Савов участва също и в Съединението на Северна с Южна България. През 1885 г. оглавява селския комитет на Съединението в Баня, създаден от Захари Стоянов, с когото се познават още от Влашко. На 6 септември Марин Савов обявява Съединението в Баня. В Баня на третия ден от Съединението, на 9 септември 1885 г., става посрещането и срещата между княз Батенберг, министър председателят на Княжеството Петко Каравелов, председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, които идват от Търново, и временното правителство на Източна Румелия начело с д-р. Георги Странски в което влиза и Захари Стоянов. На срещата присъства и същата е организирана от Марин Савов. Тук се прегръща от радост със старите си бойни другари, че една мечта за обединението на България е изпълнена. След което княз Батемберг е посрещнат тържествено в Пловдив.
Марин Савов взема участие като доброволец в Сръбско-българската война през ноември 1885 г.

В Сръбско-българската война Марин Савов е под бойния флаг в Доброволната дружина на стария войвода Панайот Хитов. По това време Филип Тотю е в затвора в Румъния. Бие се храбро при Сливница и Пирот.

За проявена храброст в Сръбско-българската война Марин Савов е награден с български орден „За храброст”.
.
От смъртният акт, съхраняван в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София е видно, че Марин Савов Хаджийски умира на 16.03.1926 година в село Баня – Карловска околия – точно в 04 часа сутринта в собственото си жилище. Погребан е с ордените си.

За участието си в националноосвободителните борби е получавал скромна поборническа пенсия гласувана от Народното Събрание. Личната му пенсионна преписка за поборническата пенсия под № 907/1897 г. се пази в БИА на Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий гр. София като на поборник.

За нас, неговите потомци, Марин Савов е истински пример на голяма скромност, на честност, на справедливост, на трудолюбие и патриотизъм.

Доц. д-р КРАСИМИР КОЕВ д.м. д.н.,
правнук на МАРИН САВОВ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Семейни албуми

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Семейни албуми

Последно от

Последно от

Най-важното