Честен до фанатизъм, свещеникът влиза в пререкание с користолюбивите от обкръжението на Апостола
Ловеч е раздиран от войни срещу духовника, комитет отказва площад да носи неговото име
Някога в коридорите на гимназията чувахме батковци от по-горните класове да подвикват: "Кой предаде Левски?!" За нас, деветокласниците, това поведение беше загадка, докато не разбрахме, че учителят ни по руски език преди това е бил свещеник, или поне е завършил Духовната академия. В ония години думи като "революция" и "въстание" бяха сакрални, а техните дейци бяха иконите на онази епоха на "реален комунизъм". Църквата беше някаква рудиментарна институция, от която зрялото ни социалистическо общество не само нямаше абсолютно никаква нужда, а даже се срамуваше. Нещо като крилцата на пингвина, които не служат за полет, а за развеселяване на публиката. А думичката "поп" реално се споменаваше от нас (пионерите и комсомолците) само в пейоративно-суеверния контекст на фразата "Предавам ти поп".
Години по-късно, вече след славния 10 ноември бях изненадан да чуя, и то от авторитетни в моите очи хора, че поп Кръстю не е предавал никого. А е бил наклеветен.
Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.
