Владимир Зарев си подари 2 книги. Едната е писана преди 50 години

https://www.24plovdiv.bg/ojivlenie/article/12675753 Владимир Зарев си подари 2 книги. Едната е писана преди 50 години Владимир Зарев си подари 2 книги. Едната е писана преди 50 години www.24plovdiv.bg
Владимир Зарев с част от многолюдното си семейство. Вляво е първородната дъщеря Неда, раждането на която го вдъхновява да напише книгата "Голямата странна градина". В средата е най-малката най-малката му дъщеря Момчето е внукът му Никола.

Пише "книгата за деца и възрастни"

Книгата
Книгата "Голямата странна градина" е полиграфически шедьовър

"Голямата странна градина"

Владо Зарев със съпругата си - поетесата Мирела Иванова, в Бамберг, Бавария
Владо Зарев със съпругата си - поетесата Мирела Иванова, в Бамберг, Бавария

в чест на раждането на дъщеря му Неда

Писателят със своя издател Стойо Вартоломеев
Писателят със своя издател Стойо Вартоломеев

В Германия нарекоха писателя

С внуците  Йово и Никола (вдясно)
С внуците Йово и Никола (вдясно)

българския Балзак

Днес в книжарниците можете

да намерите 10 книги на Владо Зарев

Най-популярен и най-четен

е романът му "Разруха"

Ако перифразираме посланието от търновския надпис на Омуртаг, то човек и добре да живее, навършва 75 години.

На 5 октомври това правило ще потвърди и Владимир Зарев. “На тази възраст някак драматично разбираме, че миналото ни става все по-голямо, а бъдещето все по-малко”, казва писателят. 

За своя юбилеен рожден ден той ще си направи двоен подарък. Скоро по книжарниците ще се появят две негови книги: най-новият му роман “Объркани в свободата” и “Голямата странна градина” - приказка “за деца и възрастни”, написана преди 50 години

Роден е “на пъпа на София”, но баща му акад. Пантелей Зарев е от Видин и от дете Владо се е отнасял с особени синовни чувства към града на Дунав. Към реката, която носи европейски дух и ценности и във всеки миг е неустоимо различна, както във всеки миг е и неустоимо еднаква. Но това е типично и за човешкия живот, във всеки миг нещо си е отишло от нас и нещо дълбинно е останало в битието ни. 

Владимир Зарев

дебютира

в литературата

през 1969 г.

със стихосбирката “Ако това е времето” - доста модерна за времето си, но някак неглижирана от критиката. Може би това го кара да премине в прозата. Следват книгите с разкази “Неспокойни чувства”, “Дунавски новели”... Пише най-вече за това, че битието ни винаги завършва с поражение, разказите му излъчват болка и неподправена тъга. А всъщност е толкова щастлив!

През 1973 г. постъпва на работа като редактор в белетристичния отдел на списание “Съвременник” и днес продължава да работи в списанието. Но отдавна като негов главен редактор.

Истинското му мощно навлизане в белетристиката е с трилогията “Битието” (1978), “Изходът” (1983) и “Законът” (2009). Романа си “Битието”, с обем от 900 стандартни страници, завършва, когато е на 31 години, “Изходът” - със същите впечатляващи 900 страници - на 33.  Двете “тухли” поставят основите на епичната семейна сага, която разказва житието на неговия живописен и драматичен род. В следващите застойни години сякаш животът е спрял, нищо не се случва и третата част със заглавие “Изборът” излиза като  малък, крайно стеснен психологически роман. 

През 2008 г. Владимир Зарев получава една от най-големите награди в Германия - едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия”.

В приказния замък на приказния баварски град Бамберг, надвесен над река Регниц, и в тишината на градината с водоскоци и антични фигури той най-сетне дописва “Законът” с нови 800 страници. И така завършва трилогията си. 

Тя обхваща огромно национално, историческо и психологическо пространство от 1890 г. до наши дни. В онези години читателите се отнасят повече от благосклонно, с внимание и интерес към трилогията. Друг такъв обемен, а и психологически наситен епос нямав българската литература. 

Романите “Битието”, “Изходът” и “Изборът” имат по две издания, с общ тираж за всеки роман от над 50 000 екземпляра. “Критиката посрещна трилогията повече от хладно, доста резервирано, голяма част от тогавашните, а и от днешните литературни корифеи просто не пожелаха да прочетат романите”, казва не без горчивина писателят.

Днес в книжарниците на страната може да се намерят 10 книги  на Владимир Зарев. Споменатата вече трилогия, романите “Разруха”, “Светове”, “Орлов мост”, “Лето 1850”, “Поп Богомил и съвършенството на страха”, “Хрътката”, “Хрътката срещу Хрътката” и “Чудовището”.

 Половината от тях са написани преди 1989 г., но продължават да се купуват и да се четат, което означава, че продължават да занимават и вълнуват хората. 

“Това означава също, че написаното от мен е пределно честно, че то е най-драматичната част от истината за живота ни през последните петдесет и повече години”, аргументира се авторът. Може би

най-популярната

и четена книга

на Зарев е романът

му “Разруха”,

с повече от десет преиздания. В него той разказва как след 1989 г. беше ограбена България и как трудът на милиони хора е окраден и безжалостно опропастен.

“Най-отвратителното е - казва Зарев, - че в годините след демократичните промени освен нахално окраден и поруган, трудът на милиони българи беше и обезсмислен. Все едно че няколко поколения наши сънародници бяха живели и работили напразно...”  Подтикът, който го кара да напише този роман, е повече от болезнен. Една студена дъждовна вечер той се прибира у дома и вижда надвесен над кофата за боклук странен клошар. 

Зарев разказва: “Дори в тъмата неговата фигура, излъчването му на деликатен и интелигентен човек ми се стори познато. Вгледах се по-внимателно и различих в него мой учител от прогимназията. Бях потресен, усетих остра, нетърпима, почти физическа болка, която разтърси цялото ми същество. Побързах да се прибера, седнах зад тогавашния си стар, “трета употреба” компютър и с най-големи букви написах: “Разруха”.

Романът “Разруха” се превръща в бестселър в Германия. Посрещнат е повече от възторжено от читателите, а за него излизат над 30 рецензии и отзиви в най-значимите немскоезични медии.

“Владимир Зарев е не само заслужил герой на българската литература, а разказвач от европейски ранг - неговата “Разруха” обнадеждава и засвидетелства литературната европейска зрялост на България”, пише в. “Франкфуртер Алгемайне цайтунг”.

“Владимир Зарев стана известен в Германия с грандиозния си роман за времето на промяната - “Разруха”, който е най-доброто написано за прелома в Европа от 1989 г. - отбелязва  “Тагес Анцайгер”.

“Владимир Зарев е българският Балзак, чийто роман “Разруха” е повествование за историческия обрат в България, за какъвто германската културна критика все още мечтае. Книгата на Зарев действително превъзхожда всичко подобно на немски език - от “Обширно поле” на Гюнтер Грас до “Нов живот” на Инго Шулце. “Разруха” бе издаден луксозно, с твърди корици от престижното немско издателство “Кипенхойер и Вич”, после бе  преиздаден с меки корици в популярната библиотека за чужда литература “Ки Ви”.

Втора програма на немската обществена телевизия  ZDF прави едночасов филм за Владимир Зарев и “Разруха” със заглавието “Българският Балзак”. Филмът е излъчен многократно в културната програма “Фьоникс”. 

Трилогията излиза в луксозно издание с твърди корици в австрийското издателство “Дойтике”. Най-мощното немско издателство “ДеТе Фау” закупува правата на романите и ги преиздава с меки корици.

Това се случва за

първи път с

български книги,

преведени на голям

световен език

В българското издателство “Хермес” излезе литературна анкета със Зарев, направена от проф. Николай Димитров, който в края на книгата публикува пълна библиографска справка. ”

“И знаете ли какво се оказа?  За близо 50 години мое участие в националния ни литературен живот за мен в България са написани и излезли 65 отзиви и рецензии. За няколко години в немскоезичния свят, в Германия, Швейцария, Австрия, за моето творчество са се появили 68 отзиви и рецензии. Странно, нали?”, риторично пита Владимир Зарев.

Почитателите на писателя - сегашни и бъдещи, имат повод за радост. В началото на ноември на пазара ще се появи романът “Объркани в свободата”, в който той психологически и философски изследва проблема за властта, за човешката свобода и за мъчителното ни лутане в нейното отсъствие.

Търси отговора на въпроса дали крайната, абсолютната духовна свобода - доброволно да се откажем от свободата, не е всъщност принуда, не е особена форма на поражението ни в несвободата. 

Романът се състои от два напълно независими сюжетни и мисловни потока. Едната сюжетна линия се развива в съвременността и разказва за насилието и несвободата, предизвикани от пандемията от коварния вирус, които ни отнеха различието и духовните ни пориви. Описва принудата, тиранията на плъпналата в целия свят зараза, които “изкривиха” реалното ни съществуване и ни потопиха в лъжата на нереалното виртуално съществуване. 

Втората сюжетна линия  се развива в Средновековието и засяга проблемите на исихазма -  едно удивително средновековно духовно учение, и на Фераро-флорентинската уния - последния опит през 1437 г. да се примирят православието и католицизмаът.

По това време Балканският полуостров, България, Сърбия, Румъния, голямата част от Византия вече са покорени, паднали са във властта на османлиите. Единствено и самотно свободен е Цариград и земите около него. Византийският император Йоан VIII Палеолог се опитва да се споразумее с Рим, с папата, с Католическата църква и така да предизвика мощни кръстоносни походи срещу турците. 

“Привидно тези две сюжетни линии изглеждат несъотнесени една към друга, дори несъвместими. Това, което ги обединява и обвързва, е проблемът за свободата, за величието на човешката свобода, която в голяма степен осмисля живота ни”, анализира творбата си Зарев.

Преди няколко месеца, докато се рови в библиотеката си, писателят открива малка, както той я нарича, “безпомощна книжка”. Заглавието й е “Голямата странна градина” - приказка “за деца и възрастни”, излязла преди точно 50 години.

Спомня си, че причината да я напише е желанието му

да се отблагодари

на Съдбата за

първородната

си дъщеря

Кръщават я Неда - за да се състои името и от “не” и “да”. “Точно между тези две думички трябва да бъде всяка жена”, убеден е Зарев.

Словесният му автопортрет тогава звучи така: “Бях прекрасно млад, безнадеждно безотговорен, силен и сломяващо красив, бях издал вече две книги. Четях Достоевски и философия, която не разбирах...”.

Зарев признава, че обичал да пише и да разсъждава за смъртта, защото подсъзнателно е бил убеден, че тя никога няма да го навести. По онова време - казва той, - до болка е бил изпълнен с възторга и с блясъка на думите, с щастливото страдание на думите.

Напливът им не му давал покой, често нощем безмилостно го будели. Той ставал, правел си силно кафе и сядал пред пишещата машинка. Блажени години!...

“Голямата странна градина”, която излиза отново след 50 години, е красиво илюстрирана от художника Борис Стоилов и несъмнено е сред “истинските полиграфически бижута” на ИК “Хермес” .

Малката Неда тръгва в градината, “която е толкова голяма, голяма... сто крачки наляво и сто крачки надясно, после сто крачки напред и сто крачки назад и накрая сто крачки на едната страна и сто крачки на другата...”.

Докато се разхожда в разцъфналата градина Неда среща Глупака, той непрестанно строи огромни замъци от пясък, които също така непрестанно рухват. От него момиченцето научава, че глупостта е най-истинското нещо, защото тя е навсякъде.

После попада на Най-умния човек, който лежи в бъчва и размишлява. Според него, колкото е по-тясно, толкова мисълта му е по-широка.

Ето такиви мъдрости и важни неща ще научи Неда от срещите си с Глухарчето, с Най-добрия човек, със Заека, със Собственика, с врабчетата близнаци, с Червея (на завистта)...

А когато Неда се убожда на трънчетата на красивата роза, разбира, че

красотата е

най-самотното

нещо на земята

и затова боли

Със своята поезия и красиви прозрения “Голямата странна градина” на Владимир Зарев стига до образните дълбини и послания на Екзюпери и Валери Петров.

“Добре дошли в тази книга, добре дошли при мен такъв, какъвто бях”, казва в послеслова си писателят.

Владимир Зарев е носител на националните литературни награди “Иван Вазов” и “Елин Пелин”. На 7 ноември 2017 г. е удостоен с най-голямата държавна награда “Паисий Хилендарски”.

При връчването на наградата “Иван Вазов” президентът Румен Радев подчерта, че Зарев е “български творец, който със силата на своето перо укрепва и разширява българското духовно пространство далеч отвъд Родината”.

През март 2019 г. Зарев получава и орден “Стара планина първа степен” - за  изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Култура

Павел Иванов в сцена от сериала

Павел Иванов от "Татковци" седна в стола на търновския кмет за снимките на "Дяволското гърло" 2

Атина 
СНИМКА: Pixabay

Британският музей води тайни преговори с Гърция

Георги Господинов. Кадър БНТ

Георги Господинов: Всяка намеса на властта в изкуството е пагубна

„Фестивалът на китайското кино“ в ЮНЕСКО

„Фестивалът на китайското кино“ в ЮНЕСКО

Юлиан Вергов, Иван Радоев, Георги Къркеланов и Моню Монев на сцената на Армията
Снимка: Театър "Българска армия"

Смешно и умно "В очакване на Годо" на Армията

Вижте детската програма в Софийската опера през декември

Вижте детската програма в Софийската опера през декември

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Култура

През 2005 г. учени също реконструираха лицето на Тутанкамон.

Антрополог реконструира главата на Тутанкамон (Видео)

"Автопортрет в жълто и розово" на германския експресионист Макс Бекман, нарисуван по време на Втората световна война, беше продаден за 20 милиона евро

Автопортрет на художника Макс Бекман беше продаден за рекордните 20 млн. евро на търг в Берлин

София Бобчева

София Бобчева: Конфликтът в Народния театър трябва бързо да бъде потушен

Васил Василев, директор на Народния театър

Директорът на Народния театър Васил Василев: Подсъдно е министърът да се меси в програмата ни

Васил Василев, директор на Народния театър

Аня Пенчева, Владо Пенев, Мамалев, Карамазов зад директора Василев, Валери Йорданов и Морфов искат да се маха (Обзор)

Михаил Вешим с нова хумористична история - на своя живот

Михаил Вешим с нова хумористична история - на своя живот

Последно от

Последно от

Най-важното