Чие е името “Мистерията на българските гласове”?

https://www.24plovdiv.bg/ojivlenie/article/13139103 Чие е името “Мистерията на българските гласове”? Чие е името “Мистерията на българските гласове”? www.24plovdiv.bg
Марсел Селие и съпругата му Катрин
Марсел Селие и съпругата му Катрин

Това е название на поредица албуми, в които пеят няколко хорови състава и солисти

“Мистерията на българските гласове” е име, около което се шуми много, а всъщност се знае твърде малко. За някои то е заглавие на албум, за други - вокален стил и начин на пеене, за трети – наименование на хоров състав. Най-безспорното, свързано с това име, са българските гласове и техният неповторим начин на пеене заедно с уникалността на фолклора ни и таланта на българските композитори.

Днес “Мистерията на българските гласове” е по-скоро търговска марка и начин на употреба, отколкото творческа инвенция или съзидание.

Истините за името “Мистерията на българските гласове”, неговото създаване, история, утвърждаване и правата за използването му са свързани с безспорни факти. Те трябва да станат ясни, за да спрат спекулациите и неправилните медийни и комерсиални интерпретации.

Наименованието “Мистерията на българските гласове” е свързано с швейцарския продуцент Марсел Селие. Той идва в България през 50-те години на ХХ век заедно със своята съпруга Катрин. Когато чува български народни песни, Селие буквално е удивен. Свързва се с ръководството на радиото и получава различни записи.

Те стават част от неговото радиопредаване “Мистерията на българските гласове” в Швейцария, което е и първата публична поява на името, използвано от днешния хор. След това възниква идеята за албум, наречен “Мистерията на българските гласове”. Той включва изпълнения на хора при Ансамбъла за народни песни на Българското радио и хора на Държавния ансамбъл “Филип Кутев”. След неговия успех се появява втори албум със същото заглавие – “Мистерията на българските гласове”. В него отново са включени изпълнения на хора при Ансамбъла за народни песни на Българското радио и телевизия, хора на ансамбъл “Филип Кутев”, хоровете при ансамблите “Пирин” и “Тракия”.

Във втория албум участват няколко български хорови състава, различни композитори и диригенти. Именно този втори албум през 1990 година получава наградата “Грами”. Тук противоречията и спекулациите са най-големи. Наградата “Грами” е само за “Звукозапис” в категория “Традиционна музика”. Получава я Марсел Селие. Записите в албума са от фонотеката на БНР – техен продуцент. В анотацията на албума е отбелязано, че всички права върху тях са запазени. Приносът на Марсел Селие в създаването, популяризирането и утвърждаването на името “Мистерията на българските гласове” е най-голям и безспорен. В уеб сайта на наградите “Грами” е отбелязано, че през 1990 година той получава наградата “Грами” за втория албум “Мистерията на българските гласове”, за звукозапис в категория “Най-добър запис на традиционна музика” (Best Traditional Folk Recording) за 1989 година (32nd Annual GRAMMY Awards). Тук обективно съществуват няколко противоречия: продуцент на записите е БНР, Марсел Селие е придобил правото да ги издаде, наградата обаче е за звукозапис! Не е ясно какво съдържание и смисъл се влага в термина “звукозапис” - дали фактическото осъществяване на звукозаписа, дали изпълнението, дали музиката или конкретният албум, като подбор и реализация. Записите в наградения албум са продуцирани от БНР и са издадени и популяризирани от Марсел Селие. Звукозаписът е осъществен от БНР, но наградата за звукозапис е връчена персонално на Марсел Селие. Въпросителните остават… Днес обаче доста хора се кичат с тази награда. Тя не може да се персонифицира с един хор или певец. Тя е само за звукозапис! Присъдена е индивидуално на Марсел Селие. Категорични заключения и изводи относно продуцирането и издаването на албумите може да се направят само след като се видят договорите между БНР и Марсел Селие.

Най-много записи в първите два албума има хорът при Ансамбъла за народни песни на Българското радио. В албумите той е изписан именно така – “Хор на Българската телевизия и радио”. През 1990 година певиците от хора са на турне в САЩ и получават дипломи (грамоти), в които е написано, че имат заслуги за успеха на този албум. Но наградата “Грами” е само и персонално за Марсел Селие. Следва издаване на трети албум, в който най-много записи има хорът при ансамбъл “Тракия” с диригент Стефан Мутафчиев, няколко песни на хора към радиото, песни на хоровете на ансамблите “Родопа” и “Добрич”. През 1992 година този албум е номиниран за наградата “Грами” в категорията “Най-добър албум”. Това обаче не се споменава никъде. В четвъртия албум са включени песни на хора при БНТ. Те са дирижирани от Дора Христова (хоровите пиеси) и от Милен Иванов (песните на Ева квартет). Продуценти на тези записи са БНТ и БНР, само няколко песни са записани с техника “награ” на концерт от Марсел Селие.

Съществува версия, че името “Мистерията на българските гласове” е създадено от диригента Здравко Михайлов, също дирижирал радиохора, но няма категорични факти като доказателства за подобно твърдение…

Основният спорен и дискусионен в музикалните среди проблем с името “Мистерията на българските гласове” се отнася до неговата персонална идентификация с един хор, а като търговска марка с индивидуалната регистрация от един човек.

Утвърждаването на името “Мистерията на българските гласове” е свързано преди всичко с албумите на Марсел Селие. В тях са включени записи на няколко български хорови състава, както и солови песни в изпълнение на Стефка Съботинова, Верка Сидерова, Тинка Пешева... Диригентите и композиторите също са много: Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Кирил Стефанов, Николай Кауфман, Христо Тодоров, Здравко Михайлов, Стефан Мутафчиев, Стефан Драгостинов, Коста Колев, Стефан Кънев, Петър Льондев, Георги Минчев, Анастас Наумов, Дора Христова, Красимир Кондов, Милен Иванов… Това доказва, че явлението “Мистерията на българските гласове” е резултат от общ колективен труд и многогодишни усилия и натрупвания. Днес само един състав, дирижиран от Дора Христова, изнася концерти под името “Мистерията на българските гласове”. Диригентът му се смята за приемник на някогашния радио-телевизионен хор, чиято история е дълга. Той възниква като част от Ансамбъла за народни песни на Българското радио през 1952 година. Тогава певиците са само шест, години по-късно камерният състав става хорова формация. С този хор са работили много композитори и диригенти. Най-големи заслуги за израстването му имат Димитър Динев и Красимир Кюркчийски. Този хор има най-много записи в албумите на Марсел Селие. С успехите и историята му са свързани композитори и диригенти от ранга на Коста Колев, Стефан Мутафчиев, Кирил Стефанов, Николай Кауфман, Здравко Михайлов, Любен Ботушаров, Людмила Герова, Георги Генов и много други. Дора Христова е назначена за диригент след Красимир Кюркчийски в периода 1974-1977. След това е освободена. Връщат я като диригент през 1988 година, а през 1990 година отново напуска радиото. Тогава 12 певици от радио-телевизионния хор също напускат радиото и преминават на щат в БНТ. Останалите продължават работа в радиото. Разцеплението на хора е резултат от вътрешни конфликти, а не е свързано с разделението на Комитета за телевизия и радио на БНР и БНТ. От радиото в телевизията се премества дирекция “Телеримпекс”, която се е занимавала с концертната дейност на хора и регистрацията на търговската марка. Така една част от радио-телевизионния хор отива в БНТ, другата остава в БНР. Телевизионният хор е запълнен изцяло от нови гласове. Певици от стария радиохор по-късно работят със съставите “Българските гласове-Ангелите”, “Космически гласове”, “Големите български гласове”. Понякога в чужбина те изнасят концерти под името “Мистерията”. Тогава Марсел Селие разрешава на хора на БНТ да използва името “Мистерията на българските гласове” само за концерти – но на хора, който тогава е на щат към БНТ! Разрешението е дадено само чрез един факс и е свързано с нелоялно използване на името, което той е регистрирал като търговска марка. През 1997 година хорът е съкратен от БНТ. През 2011 година Дора Христова регистрира индивидуално търговската марка “Мистерията на българските гласове”. В първите два албума на Марсел Селие Дора Христова дирижира няколко песни, само в четвъртия албум повечето песни са под нейно диригентство.

От гореизложените факти могат да се направят няколко извода:

1. Името „Мистерията на българските гласове“ е създадено от Марсел Селие и е събирателно и обобщаващо, възниква и се утвърждава като заглавие на радиопредаване и поредица албуми, издадени от него. В тези албуми са включени различни хорови състави, изпълняващи песни от много композитори, дирижирани от различни диригенти.

2. Наградата „Грами“ е персонална и е връчена само на Марсел Селие. Нито един български хор или певица не могат да се идентифицират с нея. Всеки хор, солист, композитор, диригент и продуцент, взел участие в записите от поредицата албуми има своите индивидуални заслуги в утвърждаването на името „Мистерията на българските гласове“ като общо колективно явление и достижение.

3. Марсел Селие е издател на албумите с уредени права. Само няколко песни, включени в тях са записани лично от него на концерти „на живо“. Той и съпругата му Катрин създават името „Мистерията на българските гласове“, което утвърждават и популяризират с поредица от албуми по цял свят.

4. Хорът с диригент Дора Христова, регистрирала индивидуално марката „Мистерия на българските гласове“ е само една част от същия общ феномен. Това име този хор започва да използва от средата на 90–те години на миналия век, когато е на щат в БНТ. Дотогава навсякъде по света е изписван като „Български женски радиотелевизионен хор“. Разрешението на Марсел Селие този хор да използва името „Мистерията“ е само за концерти и то на щатния телевизионен хор. Днес такъв хор към БНТ не съществува. Към този момент хора, дирижиран от Дора Христова е частна формация и съставът му е подменен.

5. Индивидуалната регистрацията на името “Мистерията на българските гласове” от диригента Дора Христова е противоречива. Това фактически означава общият колективен труд, създал явлението “Мистерията на българските гласове”, да се персонифицира само с един човек.

Такова е мнението на основателите и дългогодишни солисти на радиохора, а по-късно и на “Мистерията на българските гласове”, изразявано многократно в медийни публикации. Такова е мнението и на останалите хорови състави, включени в поредиците на Марсел Селие.

6. Всички хорове и солисти, участващи в албумите “Мистерията на българските гласове”, би следвало да имат право да използват или да се позовават на това име, което да добавят към своите имена – така, както са изписани в албумите на Марсел Селие лично от него.

Писмото е със съкращения, подписано е от:

Професор Елена Кутева – творчески директор на ансамбъл “Филип Кутев”

Даниел Спасов – изпълнител на народни песни и телевизионен водещ

Милен Иванов – диригент, композитор и телевизионен водещ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Култура

Новият музей на Рим се намира в бивша кравеферма

Излагат творби на Анди Уорхол в бивша кравеферма в Рим (снимки)

"Комедия за тенори" за първи път на българска сцена с Асен Блатечки и Калин Врачански.

"Комедия за тенори" за първи път на българска сцена с Асен Блатечки и Калин Врачански

Камен Воденичаров

Камен Воденичаров: Разби ме огромният хейт към актьорите от БГ сериалите

Колин Фарел и Брендан Глийсън в кадър от филма “Баншите от Инишерин”

Ирландските селяни от “Баншите” са като в разказ на Йовков, но абсурдно свирепи

Художествената галерия "Борис Денев" ще представи 100 творби на своя патрон

Вадят непоказвани творби за 140 г. на Борис Денев във Велико Търново

„Kато птиците“ ни среща с хората, които говорят „птичия език“

„Kато птиците“ ни среща с хората, които говорят „птичия език“

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Култура

Подписът на Пабло Пикасо. Илюстрация: Pixabay

Наследници на еврейско семейство, продало картина на Пикасо, претендират за нея

Великолепната експозиция в Бургас представя 43 творби на Майстора, създадени в различни периоди от живота му.

Подредиха шедьоври на Майстора в градската галерия на Бургас (Снимки)

Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте в “В самотата на памуковите полета”

Вижте какво ще играе холивудската звезда Малкович на BG сцена

Емил Янев е носител на наградата на БНР "Сирак Скитник" за 2022

Емил Янев е носител на наградата на БНР "Сирак Скитник" за 2022

1 килограм и 270 грама: най-тежката книга е за театъра в Пловдив

1 килограм и 270 грама: най-тежката книга е за театъра в Пловдив

5 минути на ден за магически живот

5 минути на ден за магически живот

Последно от

Последно от

Най-важното