Модна къща „Гучи“ е изправена пред задачата да избере нов топдизайнер, предаде Ройтерс. Внезапното напускане на Алесандро Микеле, който беше любимец на Хари Стайлс и Лейди Гага, е предизвикателство за собственика „Керинг груп“. Очаква се забавяне на растежа на приходите.

Алесандро Микеле беше творчески директор на марката седем години. Новината за напускането му идва в навечерието на наситения с продажби празничен сезон. Печалбите на „Гучи“ съставляват две трети от печалбите на „Керинг груп“ през миналата година. Според източници на Ройтерс напрежението между Микеле и мениджмънта на компанията е било голямо, предава БТА. 

Когато обяви напускането си в сряда, Микеле акцентира върху „различните гледни точки, които имаме“. Изпълнителният директор на „Керинг“ Франсоа-Анри Пино нарече работата на Алесандро Микеле като творчески директор „велик период в историята на „Гучи“. Пино не посочи наследник на поста.

Според анализатори напускането на Микеле, съчетано с липса на нов топдизайнер, поражда вакуум, който марката трябва да запълни бързо. „Това повдига някои въпроси за ръководенето и развитието на бранда през следващите месеци“, каза Киара Батистини от „Джей Пи Морган“. „Напускането на Микеле е повече от оттегляне на един от легендарните дизайнери през последното десетилетие“, казаха анализатори от „Джефрис“. „Следващата стъпка ще бъде още по-сложна.“ Акциите в „Керинг“ са на стойност, надвишаваща 66 млрд. евро. През тази година цената им спадна с една четвърт.

49-годишният Микеле вдъхна нов живот на марката със своя ексцентричен флуиден стил, популярен сред младите клиенти. Първите хитови продукти бяха кожените мокасини, брандирани с отличителната за „Гучи“ конска трензела, на цена надвишаваща 1000 щатски долара. Цената на чантата „Дионис“ с верижка и две тигрови глави започваше от 900 долара за минимодел.

След като беше повишен от дизайнер на аксесоари през 2015 г., Микеле спомогна за увеличаване на печалбите. През годините растежът се забави заради конкурентите от „Диор“ и „Луи Вюитон“. Някои анализатори отдадоха това на умората от дизайнерските стилове на „Гучи“.

Марката беше засегната и от локдауна заради КОВИД-19 в Китай, където „Гучи“ има широко развита мрежа от магазини. Китай генерира около 35 процента от годишните продажби на бранда.

Времето не е на страната на легендарната модна марка. Радикалните промени може да имат положителен естетически ефект, но той ще бъде видим след година предвид сроковете за проектиране и производство.

Според модните наблюдатели има много потенциални творчески директори, както големи имена, така и сравнително непознати. Един нов творчески директор би могъл да тласне марката в изцяло нова посока. Така направи Демна Гвасалия в „Баленсиага“. Новият топдизайнер би могъл и да надгради вече постигнатото от предшественика си. Това беше подходът на Антъни Вакарело в „Сен Лоран“. Екипът би могъл и да се придържа към статуквото за около година – това беше ходът на „Луи Вюитон“ след смъртта на Върджил Абло, каза Серж Карейра, ръководител на Френската федерация за висша мода FHCM.

Предвид естетиката на Микеле и идентичността на марката „Гучи“, една промяна в позиционирането може да означава повече революция, отколкото еволюция, каза Киара Батистини от „Джей Пи Морган“. Според нея това може да доведе до период на относителен упадък – оперативен и финасов.