Зад океана Таня е била вицепрезидент във фирма за софтуер, а Димитър - по система за прогнозиране на земетресения
Бяхме съвсем малки, когато с Таня ходехме в ловешкото читалище два пъти седмично - тя на уроци по цигулка, аз в балетна школа. Все още бяхме деца и когато обстоятелствата ни разделиха.
Чувах след години, че тя е в Америка и има успешна кариера, но каква, така и не разбрах - всяка бе поела по пътя си, но нито тя стана цигуларка, нито аз балерина.
И изведнъж случаят ни срещна в края на лятото. Малката Таня се бе превърнала в жена с впечатляваща биография и със съпруг професор в Калифорния. Въпреки това в момента, в който ръцете ни се докоснаха за поздрав,
изминалите десетилетия изчезнаха и отново видях малкото момиче
от детството. А Таня ми разказа какво е правила през цялото това време.
Така разбрах, че семейството Таня и Димитър Узунови от две години връчва грамоти и парични премии на изявени ученици от ловешкото село Радювене, където е израснала тя. И че двамата с Митко имат страхотни идеи за съживяването му.
Таня завършила математическата гимназия в Ловеч, след това Университета по архитектура, строителство и геодезия. Получила и втора магистратура по приложна математика в Машинно-електротехническия институт.
По това време срещнала пловдивчанина Димитър. Той пък завършил образцовата математическа гимназия в родния град и приложна геофизика в Минно-геоложкия университет и също направил втора магистратура по информатика в МЕИ.
След брака им през 1985 г. двамата заминали за Москва като аспиранти. По-късно Таня спечелила стипендия в Лондон. През 1994 г. я поканили на работа в Русия като консултант на Американската агенция за международно развитие (USAID) по проект за създаване на нормативната база, институциите и софтуерното обезпечение на системата за регистрация на недвижимости.
А през 1996 г. семейството заминало за САЩ. Таня се включила в проект на Световната банка за Казахстан, където в продължение на две години била разработена и успешно утвърдена системата за регистрация на недвижимости.
18 години работила в САЩ по проекти
за модернизиране на системите за регистрация и съдопроизводство в над 20 щата, достигайки до длъжност старши вицепрезидент, отговарящ за софтуерните продукти на фирмата.
От 2014 г. като директор по мениджмънта на продуктите разработвала апликации за облачните технологии.
Димитър пък станал научен сътрудник в НАСА - в космическия център “Годдард”. Като член на екипа на НАСА в групата по космическото изучаване на земните процеси той разработил методология за анализ на атмосферата от Космоса, свързани с геодинамични процеси. От 2009 г. е професор по геофизика в САЩ.
В геофизиката Димитър е признат за прилагане на интердисциплинарна концепция за ранни предупреждения на силните земетресения.
В земните науки неговите изследвания са помогнали за изясняване на връзката между геосферите, свързана с природни катастрофи, изменението на климата и биосферата. В областта на науката за Земята и хората той изучава връзката между геокосмическите процеси, човешкото здраве и човешкото възприятие.
Изключително впечатлена от биографиите на съпрузите, ги заварвам да обикалят Радювене и да събират стари носии и посуда в последния ден, преди отново да отпътуват към Америка. Таня ме кани в прекрасната къща, издигната на мястото на старата, в която са живели нейните баба и дядо.
Обстановката е уютна и артистична - многобройни картини красят стените на целия дом.
- Какво те накара да се върнеш тук, Таня?
- Идваме всяка година за малко, не искам да късам връзката с корените си. Заради ковид пандемията бяхме прекъснали за две години. Но миналата година изкарахме тук почти 5 месеца и тогава преоткрих красотата на Радювене. Обаче видях и много изоставени и запустели къщи.
- И как ти подейства тази картина?
- Много ме натъжи гледката на толкова много плодни дървета, които няма кой да обере. Сблъсках се с отчайващия песимизъм на хората, които живеят тук просто за да дочакат края си. Много тъжно.
Тогава започнали да мислят с Митко
какво може да
направят за възраждането на селото
Решили първо да привлекат свои приятели и млади хора, които да купуват празните къщи. После дошли идеите за общности, развиващи биоземеделие и създаване на екопътеки в околностите.
Другата идея дошла от самите хора. Оказало се, че няколко жени имат собствени сбирки от стари автентични национални носии, накити и предмети от бита.
Така Таня и Митко стигнали до решението да търсят подходяща къща, която да превърнат в етнографска, и там да наредят и съхраняват това богатство. Вече провели разговори с кмета на селото да им покаже интересни местности и маршрути, където да се направят екопътеки.
- Ето така, малко по малко се опитваме да търсим начини идеите ни да се случат, ентусиазирана е Таня. В София с още две семейства и децата им наскоро създали фондация. Нарекли я “Радатели”.
- Спряхме се на това име, защото хем радеем, хем даваме, обяснява Таня. Настоявали и децата им да участват, за да формират и у тях желанието на правят и дават за общността, за страната ни.
Съхраняване на културното наследство, образование и още много цели си е поставила фондацията, но конкретното намерение е да се сплотява общността, да се създава усещане за оптимизъм.
- Защо правите всичко това?
- Защото има много хора, постигнали нещо значимо в живота си, и сега са на нивото, в което са осъзнали, че искат да дадат нещо обратно, допълва Таня.
Общувайки с хората, Таня и Димитър разбрали, че живеещите по селата имат много свободно време, особено през зимата, и се чудят как да го запълват.
Трябва им малък стимул, за да погледнат извън
дворовете си,
смята семейството. Дават за пример свой съсед, който заедно с тях окосил и почистил главната улица и тя светнала. Към това пробуждане се стремят Узунови: всеки да участва с нещо малко в съживяване на селото.
Големи планове имат Таня и Митко. Искат да вдъхнат живот на занемарената сграда на някогашната кооперация в центъра, като я потегнат, поканят майстори на графити и тя промени облика си. Искат да спасят от разруха и пустеещата сграда на училището.
Докато разговаряме с Таня, професорът се завръща натоварен с още старини, извадени от мазета и прашасали тавани, преди да бъдат изхвърлени от собствениците им. Двамата се радват на попроскубан китеник и избелели черги, отдавна излезли от употреба.
Тя се усмихва щастливо и споделя как ще ги почисти и те ще станат част от бъдещата етнографска сбирка.
Накрая тя казва, че
никога не са имали намерение да емигрират
Предложение за работа ги отвело в Америка, но никога не са мислили да останат там за постоянно, макар че вече 25 години живеят в предградие на Вашингтон. Имат още няколко години до пенсионирането си, след което възнамеряват да се завърнат тук.
Аз имам много здрави корени и Митко знае, че никъде няма да се чувствам добре, ако не съм при нашите си хора. Искаме в тази част от живота си да даваме, да изпълним дълга си, обобщава Таня.
И благодари на Бога, че е срещнала половинката си, че я разбира, подкрепя и допълва, и че макар да е абсолютно градски човек, е прегърнал Радювене и приема пълнокръвно да участва в съживяването му.
Признавам, че съм успял и щастлив човек. Нуждая се обаче от малко спокойствие и добър баланс.
Същевременно искам да следвам поривите на сърцето си за някаква промяна и да бъда част от нея. И когато другите са добре, и аз ще съм добре, усмихва се Таня с оптимизъм.
