Проф. Недю Недев разкрива истината за живота на авантюриста, чийто баща е украинец, а той самият – близък приятел на Стамболийски, в издание на КК “Труд”

Има в българската история лица, за които се пише и говори противоречиво. Днес те биха изглеждали като Джеймс Бонд или като герой от филма “Бандата на Оушън”, но са били реални хора със семейства и трагични съдби.

Такава енигматична личност е Антон Прудкин – роден в Русе, с баща украинец и майка българка. Авантюрист, приключенец, художник, моряк, носител на ордена “За храброст”.

Защо избира да живее в България? Защо и как спасява хиляди евреи? Има ли шпионски период в живота му? И най-вече защо през целия си живот приема мисълта за своята принудителна смърт като нещо неизбежно?

На тези въпроси отговаря проф. Недю Недев в новата си книга “Антон Прудкин. Човекът смъртник” (от Книгоиздателска къща “Труд”), написана в типичния му интересен и сензационен стил.

Събрал в проучванията си ценна информация, проф. Недев описва подробно дружбата, която свързва Антон Прудкин и Александър Стамболийски. Двамата споделят килия и общи идеи в затвора. Стамболийски спасява Прудкин, когато той се опитва да сложи сам край на живота си. Впоследствие стават приятели. Прудкин споделя в своите записки от това време: Стамболийски идваше през свободното си време и обичаше, седнал в работилницата ми, да ме наблюдава както работя. При това обичаше да му разправям за мореплаването и за руското революционно движение… Стамболийски, наблюдавайки ме, като правя гимнастика и водообливания, ми се присмиваше и дори наричаше това лудешка работа, обаче, когато му доказах как благотворно действа върху здравето и самочувствието ми този режим, и сам той под мое ръководство започна гимнастиките и обливането със студена вода. Убедил се веднъж в полезността на нещо – така лесно и бързо го възприемаше и удвояваше, което доказваше, че беше за новаторството.

Всичко в живота на Прудкин се случва като в съвременен екшън филм. След затвора той се замогва не без подкрепата именно на Стамболийски. Но съдбата му поднася още падения, за които проф. Недев пише, подкрепен с доказателства от различни достоверни източници. Антон Прудкин по нареждане на Стамболийски организира атентат с провокационна цел. Той взривил железопътния мост при с. Надежда, Софийско. Това било направено със знанието на земеделското ръководство – така твърди Прудкин. Целта била да се инсценира атентат, в който да няма жертви, но да бъде използван срещу стачниците, като им се припише за тяхно деяние и послужи за претекст при ликвидиране на транспортната стачка, пише авторът.

През целия си живот Прудкин страда от своите “приятелства” с лица от властта.

Но все пак има нещо, което го тласка напред, и това е вярата. Без вяра човек е нищо. Вярата издига човека над животните, че дори над всичко. Вярата планини движи!. Дори когато членовете на саботажната група, на която той е начело, са арестувани и осъдени на смърт, Прудкин вярва, че е действал за добро. Основното обвинение е “снабдяване с продоволствие на германските войски”, а дори в последните си часове той е спокоен: Спокойно ми е на душата, а другото... е в ръцете на съдбата. И досега не ми е известно решението на Касационния съд, но ми е ясно, че делото е приключено неблагоприятно за мен. Ах, нека бъде така, обаче с това не се допринася за истината. Историята се повтаря.

Проф. Недю Недев е автор на редица изследвания на историческа и политическа тематика. Задълбочените му проучвания са подкрепени от снимкови и документални доказателства. А сред бестселърите му под логото на издателство “Труд” са: “Дворцовият преврат срещу Тодор Живков”, “Людмила Живкова. Александър Фол и другите”, “Никола Гешев: убит край с. Куклен”, “Инж. Георги Вълков” и др.