Две седмици след обявяването на Спайк за най-старото живо куче в света, Световните рекорди на Гинес получиха доказателства за по-старо куче, съобщава официалният сайт на Световните рекорди на Гинес.
Всъщност, Боби, роден на 11 май 1992 г., не е просто най-старото живо куче, а и най-старото куче някога.
Боби е на 30 години и 266 дни към 1 февруари 2023 г. Той е живял целия си живот със семейство Коста в провинциалното село Конкейрос, в Лейрия, Португалия.
Боби е чистокръвен Rafeiro do Alentejo - порода пазач на добитък със средна продължителност на живота 12-14 години.
През 1992 г. Боби е регистриран в Servico Medico-Veterinario do Municipio de Leiria (Ветеринарна медицинска служба на Община Лейрия), които са потвърдили датата на раждане на Боби.
Възрастта му също е потвърдена от SIAC - база данни за домашни любимци, разрешена от португалското правителство и управлявана от SNMV (Национален съюз на ветеринарите). Сайтът разказва и за необикновената история на Боби.
Той е роден като едно от четирите мъжки малки, в стопанска постройка, където семейство Коста складира дърва. „Бях на осем години“, каза Леонел Коста, сега на 38. „Баща ми беше ловец и винаги имахме много кучета.“
Поради броя на животните, които вече притежават, бащата на Леонел решава, че не могат да задържат новородените кученца.
„За съжаление, по онова време се смяташе за нормално от по-възрастните хора, които не можеха да имат повече животни у дома […] да погребват животните в дупка, за да не оцелеят“, обясни Леонел.
В деня след раждането на кученцата родителите на Леонел влязоха в стаята и бързо ги взеха, докато майка им Гира отсъстваше. Те обаче не разбрали, че са оставили едно малко. Леонел и братята му били много тъжни, но забелязаха, че майката Гира продължава да посещава пристройката, където са родени нейните кученца.
Чудили се защо ходи там, ако малките й ги няма и проследили Гира. Видели, че едно кученце е скрито сред цялата дървесина. Леонел и братята му решили да запазят съществуването на Боби в тайна.
„Знаехме, че когато кучето отвори очи, родителите ми вече няма да го погребват“, обясни Леонел. Когато родителите в крайна сметка открили Боби, било твърде късно - малкото кученце вече било отворило очи.
Леонел смята, че един от най-големите допринасящи фактори а дълголетието е „спокойната среда“, в която живее Боби, „далеч от градовете“. Никога не е бил вързан с верига, нито с каишка и винаги се е радвал свободно на разходка. Бил общителен, тъй като е израснал с много други животни. Сега, на стари години, ходенето го затруднявало и прекарвал времето си в задния двор с четирите си котешки приятели.
Зрението му също се е влошило. В по-студените дни предпочитал да релаксира край огъня. Що се отнася до диетата му, Боби винаги е ял „човешка храна“.
„Това, което ядяхме ние, ядеше и той. Между консерва животинска храна или парче месо, Боби не се колебае и избира нашата храна“, казва Леонел. Накисвали храната във вода предварително, за да се премахнат подправките.
„Никога не съм мислил да регистрирам Боби, за да счупя рекорда, защото за щастие нашите животни винаги са издържали много години“, обясни стопанинът на кучето.
Майката на Боби, Гира, е доживяла до 18-годишна възраст, а друго от кучетата им, Чикоте, доживяло до 22 години.
Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.
