"Серенгети" не е загинал

https://www.24plovdiv.bg/ojivlenie/article/9694667 "Серенгети" не е загинал "Серенгети" не е загинал www.24plovdiv.bg
Поглед към Нгоронгоро

Безкрайна савана, лъвове, жирафи, слонове, леопарди, гепарди, маймуни, носорози, хиени, хипопотами, милиони антилопи гну и зебри -това е вечно! 

Всеки е чел книгата на Бернхард Гжимек “Серенгети не трябва да загине”. Разбира се, като малък и аз я бях чел и мечтаех някой ден да мога да видя с очите си отблизо дивата природа на Африка. И това се случи! Установих на място, че “Серенгети” си е все там, както и животните, които го обитават.

Още не мога да повярвам, че съм бил пряк свидетел на гледки като голямата миграция на антилопите гну и зебрите към Масай Мара в Кения, на лъвовете, които ги дебнат от засада, на големите семейства слонове, на бързите гепарди, на грациозните жирафи, на стадата кафърски биволи и на многото останали животни в саваната.

Бернхард Гжимек защитава тезата, че

африканските степи

трябва да бъдат част

от световното

културно наследство

и трябва да бъдат опазени на всяка цена. Смятан за основоположник на модерния туризъм, само за няколко десетилетия немският биолог преобразява изцяло пейзажа и жителите на Източна Африка. Стотици хора се отправят към Танзания по следите на описаното от двамата природозащитници. Така е и до днешни дни.

В земите на лъвовете, сред отворените ширини на степите и тропота на диви копита, в сърцето на митичния Черен континент тупти невероятна природа, която човешката намеса заплашва да унищожи. Когато през 1957 г. британските власти решават да намалят с една трета територията на Националния парк “Серенгети”, двама германци, баща и син, политат със своя зебровиден самолет и малката полумаймуна маки към Танзания, за да преброят дивите животни и да проследят тяхната миграция. Има една малка подробност обаче – никой преди тях не го е правил. Оставили удобството на благополучния живот у дома, Гжимек преброяват стотици хиляди диви животни, проследяват навиците им, сблъскват се и дори се стрелят с бракониери, срещат се с местните масаи и се сприятеляват с тях.

След безгрижната почивка на остров Занзибар, прелитайки с малки самолети до град Аруша, Танзания, започна втората част на приключението, което повечето от нас чакаха с нетърпение.

Натоварени на джипове и въоръжени с фотоапарати, потеглихме за осъществяването на нашите мечти към защитената територия Нгоронгоро и национален парк “Серенгети”. Нгоронгоро е кратер на угаснал вулкан или по-точно калдера, намиращ се в северната част на Танзания.

Угаснал е преди около 250 хил. години, а за пръв път изригнал преди около 2 500 000 години. Мощните взривове унищожили върха му и оформили кратер със съвършена куполообразна форма. Той е най-големият вулкански кратер на Земята. Диаметърът му е 20 км. Стените на кратера се издигат стръмно на височина 600 м от дъното му, което днес представлява обширна долина. Дъното на кратера с площ от 260 кв. км е едно от най-гъсто населените места с диви животни в Африка и броят им е около 30 000.

Кратерът Нгоронгоро е обявен за резерват и служи за убежище на много редки африкански животни. Тук се срещат 50 вида едри бозайници - лъвове, слонове, носорози, хипопотами, няколко вида антилопи, африкански маймуни, павиани, брадавичести свине и хиени. Има и над 200 вида птици - щрауси, патици и токачки.

Всяка година след обилните дъждове от декември до май пасищата на кратера стават изумруденозелени, отрупани с розови, жълти, сини и бели цветчета от петуния, лупина, маргаритка и рядка синя детелина, виреещи върху богатата вулканична почва.

В кратера има много извори и потоци и голямо солено езеро с яркосиня вода.

Гледката към

кратера Нгоронгоро

от височина 2400 м

е смайваща

С помощта на бинокъл можеше да се наблюдават някои по-едри животни, но ние щяхме да ги видим и отблизо на връщане от “Серенгети”.

Пътувайки към националния парк, минавахме покрай много животни, спирахме, правехме снимки, радвайки се като малки деца на гледката.

След дълго каране по прашни и кални пътища пристигнахме в “Серенгети” и се настанихме в палатков лагер, където щяхме да останем следващите 3 дни. Спането на палатки е много автентично изживяване, по-близо до природата и до животните буквално. Имахме посещение на гладна хиена, която дърпаше коша с останките от храната. Да отидеш до тоалетна през нощта, си беше приключение, светейки с фенерчето и виждайки как едни очи светят в тъмното. Валя ни проливен дъжд. Имахме посещение на стадо диви кафърски биволи. Големи птици марабу кацаха като самолети на поляната пред палатките.

Имахме нападение от соколи, които се спускаха отвисоко и с огромна ловкост открадваха парче пилешко от чинията, докато обядвахме. Посетиха ни няколко семейства от мангусти, дошли да откраднат малко храна. Африка!

И така най-после “Серенгети”.

Национален парк

“Серенгети”

в Танзания

е най-големият и

всеобхватен дом

на дивата природа

на Земята

Той е създаден през 1952 г.

И до днес тези “безкрайни равнини”, както се превежда името на националния парк в Танзания, са близо до представата за рая на много хора, които са имали щастието да ги посетят. А масаите, които обитават обширните тревисти територии от хилядолетия, винаги са ги приемали така. За тях това е Siringitu: “Мястото, където земята се движи вечно”.

В региона от 30 000 кв. км се намират два обекта, включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, както и два биосферни резервата. Местната екосистема е уникална и, една от най-старите на Земята. Като цяло климатът, флората и фауната са се променили много малко в последните няколко милиона години, а начинът на живот, адаптация и миграция се е запазил такъв, какъвто е бил от самото си начало.

Предстоеше главната цел - гонене на диви животни върху джипове, или така нареченето фотосафари. Водачите си подсказваха един на друг къде има животни и джипът бързо се насочваше натам. На местата с концентрация на животни се събираха по 6-7 джипа. Но това не плашеше животните. Двойка гепарди спокойно пиеше вода от една локва, друга двойка лъвове се излежаваше пред джиповете, без да ни удостояват с внимание. Семейства слонове се разхождаха около нас. Жирафите бяха най-грациозни. Все едно не стъпваха по земята, а се носеха като на въздушна възглавница. Милиони антилопи гну и зебри спокойно пасяха, отивайки на север. Видяхме една лъвица да пази труп на зебра от набезите на хиените. Наблюдавахме множество хипопотами в една река, които издаваха характерни звуци.

Разбира се, искахме да видим всички животни от “голямата петорка”. Най-трудни за откриване бяха носорогът и леопардът. В кратера Нгоронгоро успяхме да видим на около 2 км далечина група носорози, а леопарда видяха само неколцина, затова и снимките не са с добро качество.

Не може всичко да се опише, тази красота трябва да се види. Пожелавам на всеки да има възможността да се докосне до истинската дива природа на Африка!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Път

Пъстрата приказка Тунис – от май до септември

Пъстрата приказка Тунис – от май до септември

Поглед към Нгоронгоро

"Серенгети" не е загинал

Занзибар без българи

Занзибар без българи

Емблематичният ресторант The Rock (Скалата)

Занзибар - бял пясък и тюркоазеносин океан

Книгата бе представена от Иван Михалев - търговски директор на “Медийна група България”, на Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

Първи пътеводител показва светите места в България

Планирайте лятна морска и СПА ваканцията в курорта Св. св. Константин и Елена

Планирайте лятна морска и СПА ваканцията в курорта Св. св. Константин и Елена

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Път

Зимните спортове и дестинации по време на пандемия

Зимните спортове и дестинации по време на пандемия

Последно от

Последно от

Най-важното