Видната юристка и банков омбудсман днес дели времето си между правото и картините, които рисува с масло, повлияна от импресионизма
Тя е човек, който обича предизвикателствата. Името ѝ вдъхва респект, когато се обсъждат теми от търговското и банковото право, но не се страхува да се покаже и в нова светлина. Това е проф. Камелия Касабова - бивш зам.-шеф на парламента, доктор по право, преподавател в университета, автор на десетки научни студии и монографии, председател на Помирителната комисия за платежни спорове (на която се гледа като на банков омбудсман) и на Помирителната комисия за финансови услуги. А отскоро... и художничка.
Само най-близките ѝ знаят, че от няколко години видната юристка дели времето си между правото и рисуването. Днес, когато политиката отдавна е зад гърба ѝ, Касабова има свободата да избира кое свое лице да покаже пред хората. А рисуването така я е увлякло, че вече е нещо повече от любител и дори е готова с първата си изложба - “Срещи по пътя”. Рисува с масло, а платната ѝ са цветни и завладяващи, носят настроение - също както самата Касабова, която бързо става център на всяка компания с усмивката и заразителния си смях.
Част от картините ѝ са инспирирани от велики представители на импресионизма и сюрреализма. “Гоген казва, че изкуството е или повторение, или революция. Е, не съм революционер”, с усмивка споделя Касабова. Вдъхновена е от цветовата експлозия на Клод Моне, странния почерк на Ван Гог, нестандартната пространствена перспектива на Феликс Валотон. Но оформя свой стил и почерк.
Вплита в някои от
платната антикварни
столове от дома си,
загледани в безбрежното, но задължително пъстро море, изоставен самотен плод или феерична драперия, която внася интимност. А някои платна са провокирани и от лични преживявания - от екзотични пътувания, както и от пъстротата на водния свят например.
Откакто се помни, Касабова е почитател на живописта. Само на 13 години е, когато през лятната ваканция ѝ попада “История на изкуството” на Михаил Алпатов и изчита на един дъх и четирите тома. При всяко пътуване по света галериите са на първо място в програмата ѝ, посещава нееднократно големите такива в Европа. А в личната ѝ колекция има картини на Димитър Казаков - Нерон, Светлин Русев, Долорес Дилова, Йоан Левиев и много други.
Самата тя обаче доскоро не била хващала четката. Всичко започнало като на шега преди няколко години. “Когато човек се приближава към следобеда на живота си, му се ще да прави неща, които никога преди това не е правил. За да си тръгне с усещането, че е живял, потопен във виното от глухарчета на чудото живот”, споделя Касабова.
Първо отишла
при една детска
учителка по рисуване,
която да ѝ покаже основни техники и да я запознае с материалите. “Не усетих как минаха 3 часа. Това беше първото ми докосване до четката, бях толкова погълната и увлечена. Когато се прибрах с една картина на лодка, която всъщност прилича на космическа ракета, защото носът ѝ стърчи към небето, мъжете вкъщи казаха: Ти не си я рисувала, сигурно са ти дали да оцветяваш. Това страхотно ме амбицира, защото съм човек, който обича да си поставя цели и да ги постига”, разказва тя.
Започва да рисува сама, като избира популярни сюжети от албуми и интернет. Но тъй като, когато се захваща с нещо, обича дълбоките води,
се обръща за съвети
към любимата си
художничка
Долорес Дилова
Касабова я познава от 30 г., възхищава се на платната ѝ, някои от които красят дома ѝ. Затова отново се срещат, но този път в други роли - не като нейна почитателка, а като нейна ученичка. Известната художничка е безпощадно критична и когато Камелия ѝ показва нарисуваната картина, за да чуе мнението ѝ, винаги
се чувства като
неподготвен студент
на държавен изпит по
гражданскоправни науки
Започнала с акрилни бои, но бързо установила, че това не са нейните бои - бързо съхнат, не правят преливания в цветовете, картината става по-мъртва. Затова много бързо ги оставила и минала на масло, което е по-трудно като техника, но много благодатно за работа, когато искаш да играеш с цветовете. Някои от картините ѝ са ярки, в други използва по-меки тонове. Но всички носят топлина и уют.
Днес е дотолкова отдадена на изкуството, че кабинетът ѝ вкъщи вече не е в разпръснати книги, а в бои. Но признава, че по време на пандемията от COVID-19 творческият ѝ процес блокирал. Дори писането по правни теми била поизоставила. Все още обаче мечтае да напише роман.
Нереализираната ѝ детска мечта е да се научи да свири на пиано. И сега на шега казва, че след две години вероятно ще направи скромен концерт. Харесала си е за учител 10-годишния син на своя бивш колега в политиката Даниел Вълчев, който бил доста добър с клавишите.
