- Благой, заслужи много симпатии и уважение с инициативата да продадеш на търг златния си медал от европейското за младежи по биатлон. Целта е да помогнеш на своя съгражданка от Банско, която е медицинска сестра и се бори с коварна болест. Кое те подтикна да го направиш?
- Една вечер, като говорих с майка ми и сестра ми, те ми казаха, че тя (б.а. – Нели Гълъбова) е болна от рак. Тогава нищо не казах. След няколко дни предстоеше европейското първенство.
Тази медицинска сестра доста често е помагала на майката на майка ми, моята баба. Ходеше при нея, слагаше инжекции. Обгрижваше я с каквото може. Много бегло я познавам, виждал съм я няколко пъти, но в началото не се сетих коя е точно. Даже помолих сестра ми да ми прати да видя как изглежда.
И така няколко дни преди европейското в Поклюка си казах защо да не впрегна всичките си усилия и да взема медал, бях убеден, че мога да го направя. А с този медал да помогна за набирането на сумата за лечението, която е доста голяма.
Тя няма как да
се справи с
това сама
и с помощта на малко Банско.
Затова реших, че хората от фейсбук групата “Биатлон България” могат да помогнат и споделих там информацията за организирания от мен търг. Същото направих и в групата на “Арсенал”, чийто фен съм. Идеята ми бе с подкрепата на хората да бъде подпомогната каузата.
- Как се чувстваше преди индивидуалния старт от програмата на европейското за младежи? Кое бе по-силно - мотивацията да изпълниш целта си или притеснението, че няма да успееш?
- Не се притеснявах, защото очаквах и спринтовата дисциплина, която в крайна сметка пропуснах, за да помогна на “А” отбора в Антхолц. Бях спокоен при стрелбата. Познавам трасето в Поклюка много добре. Участвах там миналата година на световното за мъже. Мога да кажа, че това е любимото ми трасе. Познавам всички изкачвания, всички спускания - къде и как трябва да се бяга, стрелбището също. Понатрупах опит в световната купа, доста бърз стрелец съм и това ми помогна.
Тръгнах спокоен. Стрелбата се получи. В края малко оплесках нещата (б.а. – Тодев направи 1 пропуск в последната стрелба след 3 безгрешни). През цялото време знаех, че вървя доста добре. Чувах диктора на стадиона да казва след излизането ми от стрелбището, че съм лидер. Определено бях уверен в себе си.
- Това е първият ти значителен медал в кариерата. Едва ли много спортисти биха се разделили с такъв.
- И тогава, а и сега на моменти се чудя на себе си. Медалът е нещо, за което съм мечтал. Сещам се преди 2 г., когато за първи път участвах на младежко първенство, резултатите ми не бяха толкова добри. Не бях така добре подготвен функционално и стрелково. Класирах се на местата около 35-40. Не си спомням точно. Та тогава си мечтаех много да финиширам в предните позиции.
Когато сега станах първи и спечелих златото, може би не осъзнавах какво точно съм направил и не се сещах за тази моя мечта. Да, зарадвах се много, но каузата ми означава нещо повече. Тя е много по-голяма от моята мечта - медала. Да, в последната година и половина се готвим с руските треньори, които не си поплюват. По цяла година сме на лагери, буквално се прибираме за няколко дни.
Честно казано, когато взех медала в ръцете си, си казах, че хич,
хич не искам
да се разделям
с него,
защото все пак ми е първият от голямо първенство. Каузата той да бъде в действителност полезен на някой друг наистина е много по-важна.
- Как върви търгът и натрупването на каква сума би те удовлетворило?
- За лечението са нужни 120 000 лева. Преди да кача анонса за търга, се чух с Нели и тя ми каза, че са събрани 40 000. Надявах се от медала да дойдат 1000 лева и още 3-4 от дарения хиляди дарения. Изобщо не очаквах да стане такава сензация, в кавички. Потърсиха ме от телевизии и други медии.
Към момента имаме 3000 лева за медала. Групата “Биатлон България” провежда акция да го откупи, съответно да събере повече пари от най-високата предложена сума. До края на търга има доста време. Приключва заедно с олимпийските игри (б.а. – 20 февруари). Надявам се дотогава да има и допълнителни дарения за каузата.
- Сега се сещам, че съотборникът Антон Синапов организираше търгове, за да подпомага малки биатлонисти в Чепеларе. Послужи ли това или нещо друго за пример?
- Може би подсъзнателно това ми е оказало влияние. Не знам, просто така изведнъж ми хрумна да го направя. Дойде в главата ми.
- Да поговорим за биатлон. Освен европейската титла бележиш прогрес в световната купа. Как виждаш сезона до момента?
- За жалост, точно настоящият момент изведнъж се оказа тежък за мен. В понеделник дадох положителен тест за коронавирус, което означава, че ще изпусна началото на олимпийските игри в Пекин. Това малко ме срива психически, защото обърква всичките ми планове.
Иначе за сезона – направих нелошо лично най-високо класиране с 57-о място. След това записах и 65-о, бях близо до преследването. Но все още съм млад и има доста път пред мен.
- Какво следва от този положителен тест и как се чувстваш?
- Влязох в карантина. Към 3, 4 февруари ще дам няколко теста, които трябва да излязат негативни, за да замина за Пекин. Иначе се чувствам добре, нямам никакви симптоми за момента. Наистина всичко е много изненадващо за мен. В понеделник вечерта си направих антигенен тест и беше положителен. Днес (б.а. – във вторник) си направих нов и беше отрицателен. Нямам никакво усещане да боледувам.
Жалко, че ще пропусна откриването на първите си олимпийски игри, но това е положението.
- Прави впечатление солидното ти представяне в щафетите. При последната в Антхолц бе най-бърз от всички на втора стрелба с 5 от 5. Явно добре се чувстваш в тези стартове.
- В Руполдинг също мисля, че също бях ако не първи, то втори, на една от стрелбите за бързина. В Хохфилцен също стартирах на първи пост и ми се получи много добре. Може би щафетите ми пасват. За жалост, все още тези заветни две нули в стрелбата не идват, не знам какво се обърка. Но да, чувствам се много добре на първи пост, тръгвайки с цялата група.
На моменти
съм нагъл,
бутам се с риск
да счупя някоя щека, но това ми позволява да спечеля няколко секунди преди навлизането в рубежа.
- Как се чувстваш като част от националния отбор на България на 20 г.?
- Радостен съм, че съм в националния отбор, чувството е страхотно, но съм далече от нивото, което искам да показвам. Треньорите ми повтарят, че съм още прекалено млад и има време за резултатите. Може би обаче това, че има по-добри от мен на моята възраст, ме дразни и нахъсва.
- Ти всъщност навлезе в него заедно с руските треньори Александър Касперович и Виталий Норицин. Какво ти дава работата с сях?
- Да, аз с други не съм работил в националния. От думите на останалите в отбора разбрах, че подготовката с тях е съвсем различна. Аз лично съм много доволен. Работи се много професионално и структурирано. Определено са професионалисти.
- Българският мъжки биатлон 10 г. бе белязан от успехите на Владимир Илиев и Красимир Анев, без да се омаловажава постигнатото от Антон Синапов и Димитър Герджиков. В класирането по нации твоят принос към момента е втори след този на Владо. От позицията на твоите 20 г. какви амбиции имаш?
- В началото на сезона не очаквах такива резултати. Преди 3 г., когато може би започнах да мисля за олимпиада, си обещах, че няма да ида на игрите като резерва и ще направя всичко възможно да съм 4-и или 3-и човек. За момента аз лично не мога да кажа дали съм втори. Да, определено точките, които нося за България, ме правят такъв и съответно говорят за моя принос. Това няма как да не ме прави доволен.
Малко не ми достига да постигна по-силни резултати. Говоря за спринтовете, в които правя по една грешка.
Що се отнася за Владо и Краси, аз
винаги съм им
се възхищавал
Даже наскоро в едно интервю казах, че искам да бягам като Владо и да стрелям като Краси. Наистина са големи примери за мен в биатлона. Още съм млад, но се надявам до 2-3 г. да се набутам между шамарите и защо не да надмина това, което те са постигнали. Вярвам, че имам потенциал.
- Коя дисциплина ти хареса най-много? Усещам, че спринтът ти пасва, но пък спечели златото в индивидуалния старт.
- Ако съдим по резултатите, индивидуалната дисциплина ми е най-добра. Ако говорим за харесване, нея я мразя най-много. Спринтът ми харесва, защото дистанцията е къса и се бяга на макс, а още повече е така в щафетите
- Имаш ли идея какво ще правиш след спорта, или е рано още. Учиш ли?
- След края на състезателната си кариера искам да стана треньор на “Банско”. В момента това ми е в главата. Уча за треньор в Югозападния университет в Благоевград. Винаги се интересувам от тренировките, разпитвам треньорите защо се прави определено нещо и записвам всичко чуто и научено в дневник подробно. За да мога да го използвам, след като се откажа
- Последният ми въпрос е за мислите и очакванията за олимпийските игри. За съжаление, лошият късмет с положителната проба точно преди тях ще те забави.
- От една страна, малко ми е тъпо, че няма да съм на откриването. От друга, тази олимпиада няма да е като предишните. Имам предвид, че заради коронавируса ще е без публика. Няма да я има емоцията от нея. Например както беше във Франция, в Анси. Феновете бяха може би 50 000. Чувството е уау.
Но със сигурност ще дам всичко от себе си. Всеки спортист мечтае за олимпийски игри. Дано ми се получат нещата. Знам, че трасето и условията са тежки. Надявам се да се преборим с всичко това.
“24 часа” номинира Благой Тодев за
“Достоен българин” за 2022 г.
