За сравнение - пациентите в Германия получават достъп до високоефективни нови медикаменти средно за 133 дни
Въпреки впечатляващия тласък на иновации в лечението на тежки заболявания, те дълго остават недостъпни за хиляди българи, за които досегашното лечение е незадоволително или изобщо липсва. Страната ни е в опашката по забавяне.
В България процедурата отнема 764 дни от момента на издаване на европейското разрешение за употреба до реалния достъп за нуждаещите се хора в страната ни, или повече от 2 години. За сравнение в Германия същият процес трае 133 дни. Това съобщи по време на семинар за иновативните терапии Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM).
Новите медикаменти влизат бързо в клиничната практика и на другите държави в Северна и Западна Европа. Там най-голямото изчакване е 350 дни. В Южна и Източна Европа дори най-бързото решение за реимбурсиране отнема почти двойно по-продължителен период - 600 дни.
Достъпът до лечение с пълната гама от възможности е сред най-очевидните примери за пациентските неравенства неравенството пациентското неравенство то в неравенства в Европа. Различията в тази връзка са в две посоки - по отношение на списъка на наличните лекарства в един и същи момент в отделните държави, и като продължителност на вземане на решение за реимбурсация.
В следващите 5 г. се очаква да получат разрешение нови терапии за лечение на рак, както и на нелечими към момента генетични и неврологични болести.
Достъпността зависи не само от цената на даден продукт или услуга, но и от наличния бюджет и от това кой плаща.
В отделните държави варират причините за бавенето дадена иновативна терапия да стане безплатна за пациента. Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) откроява поне 10 фактора. За България например като основна спънка се сочи регламентът за включване в реимбурсация само веднъж годишно. Друг фактор е, че поради начинът на формиране на цената компаниите може да губят интерес поради невъзможност за възвръщане на инвестицията в разумни срокове. Най-често обаче причините са по-комплексни и страните срещат трудности в преодоляването им поединично. EFPIA предлага създаване на алгоритъм, който отразява по-ефективно връзката между ползата от нова терапия и възможностите за поемането ѝ от публичните фондове за здраве.
В крайна сметка обаче инвестициите в скъпо ново лечение може да са и икономически по-изгодни, когато намаляват усложненията, отменят многократните повторения на терапиите, предотвратяват отпадането от пазара на труда и т.н. Двама от всеки трима пациенти, диагностицирани с рак, вече преживяват поне 5 години, а броят на пациентите, завърнали се на работа след диагнозата, е нараснал със 75 на сто.
Например онколекарства като таргетните терапии и имунотерапиите, които навлизат в последните 15-20 г. „променят играта“ и удължават живота сравнимо с хронично заболяване. В последните години онколозите разполагат с над 20 иновативни терапии за солидни тумори и рак на кръвта, разказа доц. Желязко Арабаджиев, началник на отделението по клинична онкология към „Аджибадем Сити Клиник Болница „Токуда“ и член на експертния блок към Мисията за рака към Европейската комисия. Вече навлиза и нов клас имунотерапия, т.нар. байт технологии, които не позволяват на туморната клетка да зашемети имунната и по този начин я прави по-лесна мишена. Иновациите в диагностиката дават възможност предварително да се прецени дали дадена терапия ще е ефикасна при конкретен пациент.
В следващите 5 г. се очаква да получат разрешение нови терапии за лечение на рак, както и на генетични и неврологични болести.
Проф. Албена Тодорова от лаборатория „Геника“ съобщи, че скоро ще бъдат одобрени нови генни терапии за заболяването на кръвта хемофилия и за мускулна дистрофия тип Дюшен.
Невролозите очакват с големи надежди и нови терапии за алцхаймер – заболяване, което до момента може само да бъде донякъде забавено, и то, когато е открито в много ранен стадий. Дементоложката доц. Шима Мехрабиан от Александровска болница обясни, че 20-25 г. преди тежкото когнитивно влошаване може да се открият биомаркери за стартирало заболяване. Това би подобрило рязко прогнозата. Към момента най-чувствителният метод за доказване на суперфините промени, които говорят за алцхаймер, не се използва в България поради липса на циклотрон. Доставянето на нужния конкретен вид радиоактивни изотопи теоретично би било възможно само със самолет поради бързия полуразпад на материала, а това многократно оскъпява изследването.
Диагностиката на редките заболявания е едно от големите предизвикателства пред медицината – в някои случаи установяването на такова заболяване може да отнеме и над 30 г., съобщи проф. Румен Стефанов, председател на Комисията по редки болести към Министерството на здравеопазването. Наблюденията му показват, че за много от редките болести клинични пътеки липсват, а където ги има, са недофинансирани. Протоколите за терапиите пък превръщат пациентите в куриери.
