Главоболието е най-честото неврологично усложнение на грипа, коментира д-р Стратина Стратиева, част от екипа на Клиника по нервни болести на Военномедицинска академия (ВМА).
Медиците отчитат спад в заболелите от COVID-19, който беше доминиращият вирус през последните 3 години, но повишаване при случаите на грип. Той протича със силна отпадналост, повишена температура, кашлица, главоболие, болки в мускулите. Характерни са бързата прогресия на симптомите, в рамките на няколко часа и отзвучаването им за около 5-7 дни.
Грипните епидемии възникват през зимните месеци, което вероятно се дължи на факта, че хората прекарват повече време в закрити помещения, с недостатъчна вентилация, създават се условия за скупчване и по-близък контакт, което подпомага разпространението на вируса по въздушно-капков път. Друг фактор е, че ниските температура и сухият въздух изсушават лигавицата на дихателните пътища, като я правят по-уязвима към прикрепването и размножаването на вируси и бактерии. Ето защо профилактиката включва избягване струпването на голям брой хора в затворени помещения, редовна вентилация, хигиена на ръцете, прием на витамини, предимно от групата С и витамин Д през зимните месеци за поддържане на имунните функции на организма. Според медицинските специалисти поставянето на противогрипна ваксина е силно препоръчително при високорисковите групи – имунокомпрометирани пациенти, онкологично болни, провеждащи химио и лъчетерапия, бременни, особено във втори и трети триместър, пациенти в напреднала възраст с хронични заболявания и други.
Грипният вирус е невротропен. Това означава, че има способността да навлиза в централната и периферната нервна система, да се размножава там и да уврежда техните структури. Неврологичните усложнение при грип са до 3% и са по-чести при деца, коментира д-р Стратиева.
Най-честото неврологично усложнение на грипа е главоболието. Обикновено е силно, не се влияе от прием на аналгетици и се локализира зад/в очите или в областта на челото. Причинява се от повишено вътречерепно налягане. Може да е съпроводено от гадене, повръщане и световъртеж. При ангажиране на мозъчните обвивки – менингите се развиват фото и фонофобия (дразнене от светлина и шум), пояснява още специалистът.
По думите й едни от най-тежките и опасни усложнения на грипа са менингитът (възпалението на обвивките на главния и гръбначния мозък), енцефалитът (възпалението на мозъчния паренхим) и менингоенцефалитът (комбинация от тях).
Сериозно и потенциално застрашаващо живота неврологично усложнение на грипа е синдромът на Гилен-Баре – остра, автоимунна, демиелинизираща миелополирадикулоневропатия, със засягане на гръбначния мозък и обвивките на периферните нерви. Други чести неврологични усложнения са мононевритите, парезите на черепно-мозъчните нерви, мускулни възпаления – миозитите и др.
Менингитите протичат с главоболие, болки в гърлото, силна отпадналост, повръщане, болки по мускулите, понякога и промени в съзнанието – делир.
Енцефалитите и менингоенцефалитите представляват възпаление на мозъчния паренхим (енцефалит) или комбинирано засягане на мозъчния паренхим и менингите (менингоенцефалит). Наблюдава се навлизане на вируса в централната нервна система. Вирусът преминава кръвно-мозъчната бариера и прониква в мозъка, където започва репликирането, което води до поява на клиничните симптоми, посочват още от ВМА.
Този процес се наблюдава от 2 дни до 2 седмици след острата вирусна инфекция. Леките случаи отминават с покой, прием на повишено количество течности, витамини и укрепващи. При по-тежко протичане се наблюдават фебрилитет, стегнатост във врата, силно главоболие, гадене, повръщане, дразнене от шум и светлина. Може да се наблюдават промени в съзнанието, припадъци. Прилага се противовирусна терапия, симптоматично лечение на фебрилитета, мозъчния оток, припадъците. При 20% от пациентите може да се наблюдават остатъчни симптоми – проблеми с паметта, епи припадъци, нарушени движения на крайниците, казва д-р Стратиева.
Синдромът на Guillian-Barre (Гилен-Баре) представлява остра или хронична демиелинизираща полирадикулоневропатия. Изявява се в прогресираща мускулна слабост, която обикновено първо обхваща долните, а впоследствие и горните крайници, липса на рефлекси в 4-те крайника, намалена мускулна сила (пареза или парализа) и сетивни нарушения (намалена чувствителност, болки в шията, гърба, кръста, крайниците), двустранно засягане на лицевия нерв.
При до 25% от случаите има засягане на дихателните мускули, което може да доведе до дихателна недостатъчност и апаратна вентилация. Диагнозата се поставя въз основа данните от анамнезата, неврологичния статус, ЕМГ и ликворното изследване. Лечението включва човешки имуноглобулин, плазмафереза, симптоматично лечение, в някои случаи кортикостероиди, активна рехабилитация. Възстановяването трае 1-4 седмици, но в някои случаи – до 2 години. При част от пациентите има остатъчни симптоми, пояснява още неврологът.
Затова от Военномедицинска академия обръщат внимание на няколко много важни неща:
Грип А е сезонна инфекция, която може да протече както леко, така и със значителни увреждания от страна на целия организъм.
enlightenedОпределящи фактори за протичането са имунният отговор на пациента и наличието на придружаващи заболявания.
enlightenedПротивоепидемичните мерки – спазване на дистанция от пациенти със симптоми на вирусно заболяване, лична хигиена, избягване струпването на голям брой хора в затворени помещения, адекватна вентилация, са мерки, които ограничават разпространението на вируса.
Грипният вирус може да протече с усложнения от всички органи и системи, но неврологичните усложнения са едни от най-честите. Ето защо, при такива съмнения, е необходимо провеждането на консултация с невролог, с цел тяхното диагностициране, своевременно лечение и възстановяване.
