Мозъчният кръвоизлив или удар се нарича още дамла (апоплексия).
Причини. Спукване на кръвоносен съд в мозъка. Най-често се среща у пълнокръвни, с къси шии мъже, 40-60-годишни. Дължи се на злоупотреба със спиртни питиета и месо, на хронично преяждане, на силни мускулни и умствени напрежения, на сифилис и на някои други болести.
Пукването на съдовете става поради тяхното втвърдяване и изгубване на еластичността им при атеросклероза. По-силното напрягане на кръвния ток в известни случаи (при повишено кръвно налягане) също може да причини кръвоизлив.
Признаци. Понякога се явяват предварителни признаци: главоболие, виене на свят, бучене в ушите, изтръпване на крайниците. Проявите са различни в зависимост от големината и мястото на кръвоизлива.
При значителен кръвоизлив човек пада изведнъж в безсъзнание - само диша и сърцето му бие. Движенията са невъзможни. Често болният не може да задържи урината и изпражненията си. Усещането е смутено. Зениците на очите не реагират на светлина. Дишането е бавно и придружено с хъркане, бузите постоянно се издуват и спадат, като че ли болният пуши тютюн, кожата на лицето му е събрана към здравата страна.
Пулсът е твърде бавен, температурата в началото е нормална, а после се покачва. При такъв силен мозъчен кръвоизлив, често съпроводен с парализа на различни части на тялото, на гърлото, черенвата и припадъци, подобни на епилептичните, болният може да умре за няколко часа, дори и за няколко минути до няколко дни.
При средно изразен кръвоизлив признаците са същите, но те продължават дълго време и болният идва на себе си. Парализата заема половината от тялото му - противоположната страна на засегнатата мозъчна половина. Той не може никак да си помръдне ръката и крака - ако се вдигнат, те падат, без болният да ги усеща. Често лицето, езикът, пикочният мехур и задното черво са парализирани, а понякога дори очите и ушите са засегнати.
Температурата отначало е по-висока, а после спада по-долу от нормалната. Щом излялата кръв започне да се разнася, болният се подобрява, разпознава онези, които го окръжават, и за 3-4 дни се съвзема, но не може добре да говори и паметта му е слаба. В някои случаи той изобщо не може да говори, т. е. става неспособен да изразява мислите си с думи.
Често към шестия или осмия ден болният получава силно главоболие, тресе го, температурата му се покачва, става му мъчно. Това показва, че мозъкът около излятата кръв се възпалява.
Обикновено до шестия месец болният остава паралитик, а после полека-лека захваща да движи парализираните си части, да ходи, но повече влече единия си крак. Разсъдъкът доста отслабва, той твърде често остава хром. Подир парализата настъпва атрофия на мускулите.
Мозъчният кръвоизлив може да се повтори.
При лек удар болестта има почти същите признаци, както при средния, но те са по - слаби и за 5-6 дни всичко минава. Във време на припадък близките може да се заблудят, че болестта е от пиянство, епилепсия или пък синкоп. Пиянството се познава по миризмата на спирта, при епилепсия болният почти винаги има кървава пяна на устата си от прехапване на езика, а при синкоп болният диша много слабо, пулсът едвам се усеща.
Апоплексията се разпознава от прилива на кръв в мозъка по това, че приливът продължава малко време.
Предсказание. Сериозно. Апоплектичните удари при вече изменени кръвоносни съдове понякога се повтарят.
Предпазване. Всеки, който е предразположен към атеросклероза или пък е преминал 40-годишна възраст, особено ако е имало в семейството му случай с апоплектичен удар, трябва да води природосъобразен живот, да се храни с природосъобразна храна. Той трябва да избягва тясното облекло, силното кашляне, продължителното и силно пеене, викането, свиренето на духови инструменти, продължителното навеждане и вдигане на тежки предмети, напрягане при запек и при повръщане, надуване на корема от газове, тичането, танцуването, плуването, спането с ниско поставена глава.
Трябва да се избягва всичко, което увеличава прилива на кръв към главата и което възбужда нервната система: сърцебиене, употреба на месна храна, алкохол, тютюн, силен чай или кафе, преяждането, силни душевни вълнения, уморителна физическа или умствена работа (особено нощно време), силно действащи впечатления, голяма или рязка промяна на топлина или студ, изобщо простуда (особено на краката). Да отбягва театри и кина, а също и кафенета и други заведения, където въздухът е развален.
От само себе си се разбира, че външни наранявания на главата като удари, падане на главата и пр. трябва също да се избягват, тъй като могат да станат причина за скъсване на мозъчните артерии. Ако при такъв човек се яви сърцебиене, често главоболие, обърканост, виене на свят, слабост в разсъжденията, притъмняване пред очите - явления, които често предшестват удара, трябва веднага да се обърне към лекар за вземане на предпазни мерки.
Първа помощ. Веднага да се повика лекар. Народната медицина препоръчва да се направи следното.
1. Болният да се постави на легло с повдигнати възглавници, да му се забрани да приказва и да го посещават близки.
2. Да се напръска лицето му със студена вода и на главата му да се сложи във вид на шапка торбичка от тънко хасе, напълнена със сурови настъргани картофи, полети със 100 г оцет - киснат в него 5-10 минути, изстискват се и се слагат на главата му. Отгоре се слага "шапка" от тънък чорап. При липса на картофи на главата да се сложи студен компрес от 4-6 парчета, натопени във вода и оцет наполовина. И двете се сменят всеки 2 часа.
3. На стъпалата да се сложи шише с топла вода.
4. На сърцето - компрес от 2 хасени парчета, натопени в камфоров спирт; държи се, докато изсъхне.
5. Въздухът в стаята трябва да се поддържа чист и хладен.
6. Да не се задават на болния излишни въпроси.
7. Добре е да се постави и по 1 пиявица зад всяко ухо.
8. Болният не трябва да се премества от леглото.
9. Да му се направи хладка задръжна клизма с 250 г вода и оцет наполовина.
10. Отиване по малка и по голяма нужда да става изключително с подлога на леглото. Щом болният дойде на себе си, се пристъпва към внимателно лечение.
Лечение на първия мозъчен удар.
I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене да се дава на болния по 1 - 2 чаени лъжички смес от 500 г гликоза с 3 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо с корите, но без семките, с прибавка по 12 г валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глог (от аптеката) и 1 с. л. канела на прах.
II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек, джоджен, жълта комунига (листа и цвят), маточина, повет (листа) и хмел (шишарки) - по 50 г от всяка. От тази смес 2 с. л. се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути; като изстине, се прецежда. Може да се пие подсладено с мед и лимон по вкус.
Диета. До пълното идване на себе си най-добре е болният да се храни с природосъобразна храна, като му се дават само сокове от плодове и зеленчуци според сезона или пък течна храна - прясно мляко, айрян и други подобни без хляб. След това лека вегетарианска храна, и то каши или пюрета с хляб. Яйца да се употребяват рядко. Люто, алкохол и тютюн са абсолютно забранени. Пиенето на много течности с изключение на плодовите и зеленчуковите сокове да се избягва.
III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, който много лошо се отразява на състоянието, непременно да се прави хладка (35С) клизма с 1 л преварена вода или пък с чай от лайка. След това при болки в гърба да се направи разтривка с памуче, натопено в камфоров спирт, 1 - 2 пъти, или пък с малко от следната смес: 50 г прясна несолена свинска мас и по 10 г салицил и нафталин (от аптеката).
Следва налагане на главата с цяла "шапка", напълнена със сурови настъргани картофи, полети с оцет - киснат в него 30 минути и добре се изстискват. Отгоре се слага "шапка" от чорап, а на корема компрес от 4 хасени парчета, натопен във вода и оцет наполовина - сменя се на 4 часа. На стъпалата - или топло шише, или пък торбички, напълнени с топла лапа от 8 с. л. прясно смлян синап, 8 лъжици готварска сол, 4 с. л. леко препечено царевично брашно и топъл оцет, колкото поеме да стане гъста лапа. Държи се, докато изсъхне.
IV. Сутрин и преди обяд се повтаря казаното за вечер преди лягане.
Важни добавки.
1. През време на лечението да се лежи неподвижно, и то най-малко 30 дни, при пълно мълчание до изчезване на замайването на главата.
2. Ако се яви повръщане, веднага да се вика лекар.
3. Дълбоките вдишвания с бавни издишвания и в този случай са много полезни - да се правят сутрин, обед и вечер преди ядене по 10-20, последвани от толкова дишания на йогите за отстраняване на умствената умора.
4. Болният по възможност да спазва най-голямо душевно и физическо спокойствие и по-малко да приказва, а още по-добре да мълчи. Ако се налага разговор, това да става чрез писане (ако ръката не е парализирана).
5. След оздравяването полезни са общите масажи, леката гимнастика и строгото спазване на следните правила: болният да не се занимава с усилена умствена работа, да не пуши и да не употребява алкохолни питиета, кафе и чай, да отбягва трудносмилаемите храни, преумората, ядосването, късното лягане (не по-късно от 22 часа) и късното ставане (не по-късно от 8 часа), да не спи в много затоплена стая (до 18С), да спи на твърдо легло, а не на пухена възглавница. Никога да не си ляга запечен.
Лечението на втория мозъчен удар е също общо.
I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 с. л. смес от 500 г гликоза или чист пчелен мед, 25 зелени листа от индрише с дръжките и 25 ядки от сладки бадеми, счукани на кашица, с прибавка на 3 месести лимона, смлени на каша заедно със сока и корите, но без семките, 1 с. л. канела на прах и по 12 г валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глог.
II. Десет минути след сместа да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от агримония, бял равнец, живовляк широколистен (листа), жълт кантарион, жълт равнец, листа от горска ягода, орехови листа, невен (листа и цвят), очанка и цариче - по 50 г от всяка. От тази смес 2 с. л. се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 10 минути; като изстине, се прецежда.
Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци или пък обикновена слабосолена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн - не!
На обяд заедно с другата храна (винаги придружена със салата от кромид лук и листа от магданоз по равни части с оцет и зехтин по вкус) може да изяжда и по 50-100 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба. Безмесна вечеря: кисело мляко с 1-2 лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти с малко леко препечен хляб. След ядене болният да взема и по 1 с. л. бъзов мармалад с малко мед.
Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие запарка от шипки - 25 зърна, разрязани на две, от вечер се запарват с 500 г вряща вода и киснат цяла нощ; на сутринта се прецежда и се пие.
III. Два часа след ядене да взема по 1 с. л. сироп от 150 г орехи, счукани с ядките и черупките на каша и завързани в марличка, с прибавка на 100 г борови връхчета, 15 г лайка, 15 г карамфилчета и 1 с. л. ленено семе - в 2 л вода с 250 г захар и 150 г мед на водна баня се вари 30 минути; като изстине, се прецежда.
IV. Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г запарка от босилек и страшниче по 100 г, маточина 60 г, лавандулов цвят, липов цвят, жълта комунига, риган и хмел (шишарки) - по 50 г. От тази смес 2 с. л. с прибавка на 1 ч. л. портокалови кори се запарват с 500 г вряща вода, кисне захлупено цяла нощ и се прецежда.
V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от разтривка на гръбнака от долу на горе (във вид на кръгчета) с памуче, натопено в следната смес: камфоров спирт и зелен столетник (агава американа - листа), смлян на каша, по равни части. След това се разтриват и засегнатите крайници 1-2 пъти, подир което гръбнакът се налага с торбичка от тънко хасе с широчина 12 см и с дължина, колкото дължината на целия гръбнак, напълнена с топла лапа от 250 г ориз с 25 сини сливи (от тези за компот, смачкани без костилките) и 10 с. л. листа от магданоз, нарязани на ситно - в 750 г вода се варят да стане гъсто като тесто.
Едновременно се прави и компрес на корема от 3 бархетни парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, а на главата - "шапка" от същото хасе, напълнена с пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 10 - 12 с. л. сурови диви кестени, на ситно настъргани, а при липса на кестени с толкова с. л. млади и пресни корени от полски бъз, счукан на ситно). Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта или докато много досадят на болния.
VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема, половите органи, сухо изтриване, обличане и 10 - 20 дълбоки вдишвания през носа и издишвания през устата.
Един-два часа след закуска се прави масаж на гръбнака и засегнатите крайници със суха ръка и налагане с парчета мушама от хаваджива, широки 12 см, с тропосани отгоре им парчета тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да диша кожата свободно. Държат се до вечерта. Носят се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна.
При наличие на лека парализа за по-бързото й излекуване болният непременно през деня между 10 и 17 часа да постои, и то в продължение на 50-60 минути, седнал, като постави двете си боси стъпала върху една плоча от чист бакър (некалайдисан от двете страни), върху която е постлана хавлия или чист вълнен плат, натопени в газ и добре изстискани. На също такава друга плочка с постлана върху й хавлия, натопена в газ, се слагат дланите и така се седи. След това хубаво се изтриват стъпалата и дланите със суха кърпа, намазват се с малко олио и се обуват чорапи според сезона. В студено време под плочката за стъпалата може да се постави топла тухла, за да не изстиват краката.
VII. Лечебна физкултура има решаващо значение, защото може да отстрани напълно последиците от това заболяване. В такъв случай за по-бързото възстановяване на подвижността на засегнатите крайници и за приучване към правилно ходене и обслужване да се правят необходимите масажи от специалист масажист, съчетани със следните леки гимнастически упражнения.
1. Пасивно раздвижване на всички стави, които са засегнати и се намират в положение на лека парализа.
2. Приучване на болния да пази равновесие при стоене и ходене.
3. Повдигане на гимнастическа тояжка от легнало по гръб положение високо нагоре, съчетано с вдишвания, а при снемане с издишвания.
Същите упражнения винаги да се съобразяват със състоянието на болния.
Важни добавки.
1. Квасът и лапите от ориза може да се използват 2 вечери поред, като през деня се държат на студено, а вечер квасът се засилва с 1-2 с. л. нов квас за нова ферментация.
2. Ако през деня има главоболие, да се сложи "шапка" от сурови настъргани картофи, полети с 1 чашка оцет - киснат в него 1/2 час, изстискват се добре; отгоре се поставя вълнена шапка. Държи се, докато мине болката.
3. През време на лечението и оздравяването болният да пази душевно и физическо спокойствие, да спи на по-висока възглавница и да отбягва грижите и ядовете.
4. На слънце, вятър, дъжд и студ без шапка да не ходи.
Още рецепти на велкия лечител вижте на сайта 24zdrave.bg
